Живял едно време мъдър човек, който всяка сутрин се разхождал по брега на океана, преди да седне да пише своите книги. Един ден, докато се разхождал по плажа, видял човешка фигура, която сякаш танцувала. Той се усмихнал при мисълта за човека, танцуващ сам край океана посред бял ден.
Забързал крачка, за да разбере по-скоро каква е тази работа. Като се приближил, видял, че фигурата е на млад мъж. Той не танцувал, а вземал нещо от пясъка и после нежно го връщал обратно във водата.
– Добро утро, – извикал мъдрецът на младежа, когато се изравнил с него.
– Какво правиш?
Младият мъж се спрял за миг, погледнал го и отговорил:
– Хвърлям морските звезди обратно в океана.
– Може би трябваше да те попитам защо ги хвърляш обратно в океана?
– Слънцето изгрява и започва отливът. Ако не ги върна във водата, те ще умрат.
– Но, млади момко, този плаж е много дълъг и целият е покрит с морски звезди. Ти нищо не можеш да промениш.
Младежът го изслушал учтиво. После се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху пенливите вълни и казал:
– За тази вече го промених!