Когато Тващри (индийският бог, създател на живата и мъртвата природа) създавал света и мъжа, се изчерпали всичките му материали и той не знаел от какво да създаде жената. И Тващри се замислил. След като мислил много, взел: закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гугукането на гълъба.
Всичко това той разбъркал и създал жената. След това богът я дал на мъжа. Подир седмица обаче той се явил обратно при бога.
– Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взел жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дошъл при бога и казал:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
И богът му върнал жената. Едва три дни изминали и мъжът отново дошъл при бога.
– Тващри, – казал той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък – съвсем не!
А Тващри му отвърнал:
– Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата ѝ, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи ѝ да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи ѝ да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…
