С цялата увереност на света смятам, че никоя жена не се ражда силна. Напротив - тя е създадена, за да бъде цвете. Крепка, нежна и красива. Глътка свеж въздух от кратък повей. Тих глас. Мека котешка походка и топлина. Нищо повече.
Гледам се в огледалото и виждам обратното. Дива котка. Бойна стъпка. Решителна смелост. Безкомпромисен ум. Жажда да бъда. Да мога. Сама.
Не съм само аз. Силните жени са навсякъде. Виждам ги да работят, домакинстват, творят.
Без "не мога", "не искам", "не знам". Виждам стиснати зъби в усмивката им. Гневни сълзи от отчаяние в борба с женската им същност. Защото трябва.
Ако най-просто, и само в една дума, мога да определя причината за цялото противоречие, което с бясна скорост се превръща в правило за оцеляване... Това са мъжките гърбове.
Дали онези мъжки гърбове, които виждаме бавно да се отдалечават, когато стане трудно. Или онези мъжки гърбове, които никога не усетихме плътно зад нас, за упора, подкрепа, взаимност... не знам.
Но съм сигурна, че мъжкият гръб е родил силните жени. Или липсата му.
Жената еволюира до силна поради неизбежност. И го прави във все по-ранна възраст. Защото знае, вижда, че рано или късно всичко ще попадне в собствените ѝ ръце. Учи се да носи все по-тежки торби с покупки, да печели все повече, да се справя с тежестта в ума и сърцето си... сама.
До деня, в който си е толкова самодостатъчна, че дори да усети гръб зад себе си, не би рискувала да се облегне.
Тази игра на доверие вече не е за нея.
Тя вече е силна жена. И иска да бъде сама.
Автор: Ariadna
