Аз съм момичето, което ще полее новата си рокля с кафе или ще се изцапа с храна докато се храни. Момичето, което може да се спъне дори и на равното и не може да прецени бройката на чиниите, които е счупило.
Аз съм момичето, което не използва чадър и не се крие от дъжда от страх, че косата му ще се намокри. Аз съм момичето, което ще отиде на бар с дънки и почти без грим, но ще танцува докато го заболят краката, въпреки че никак не улавя ритъма. Ще танцува с размазана спирала и почервенели бузи, без да се интересува дали някой го гледа.
Аз съм момичето, което ще предпочете да си хапне малко сладолед пред всяка диета и мечта за перфектната фигура. Момичето, което е способно да изпелтечи най-голямата глупост в най-неподходящия момент; което е способно да изпадне в най-неловката ситуация пред най-неуместния човек.
Момичето, което е способно за дълго да потъва в дебрите на мълчанието си, защото не му се водят празни разговори. Или просто защото му се мълчи. Момичето, което често предпочита собствената си компанията пред чуждата и намира уединението за приятно.
Аз съм момичето, което винаги е обичало да учи и намира интелекта за привлекателен повече от всичко друго.
Но аз съм и момичето, което дълго се чувстваше неудобно от това, което е. Момичето, което се напъваше да се учи на маниер и грациозност и как поне малко да бъде "истинска жена". Момичето, което всеки път се сковаваше на срещи заради идеята, че трябва да запази поведение. Спъваше се в опитите си да не бъде непохватно и да не се покаже незряло. Да не остави погрешното впечатление. Да не отегчи събеседника си с мълчанието си или да не го изплаши със странностите си.
Аз съм момичето, което дълго се преструваше на момичето, което не е, докато най-накрая не се научи да се гордее с момичето, което е.
Автор: Ая Бсесо
