Разбира се, всички родители са наясно, че крещенето не е най-правилният педагогически подход. Но така или иначе често повишаваме глас. Действително ли е толкова вредно това? И психолозите, и педиатрите в един глас отсичат: "Да" – от крещенето няма никаква полза, а вредите са много:
1. Това плаши децата
Представете си великан със силен и зъл глас, който ви крещи яко. Уплашихте ли се? Детето също. Особено, ако трябва да се защитаваш от това чудовище, а то е мама или тати, които трябва да са закрила и опора.
2. Вредно е за здравето
Първи в списъка с последствия са стресът и неврозата. След това идват проблеми с теглото: както и възрастните, децата също имат склонност да хапват сладко, защото са тъжни. От стреса страда и имунната система – децата боледуват по-често. Освен това при малките и подрастващите това влияе на характера, при учениците намалява успеваемостта им и концентрацията.
3. Подкопава доверието
Може да обичате този, който редовно ви обижда, оскърбява или плаши. Децата са способни да ни простят много неща. Но да се доверяват и разкриват – едва ли. Просто страхът трудно се съчетава със задушевни разговори. Затова е трудно да се доверите на този, който може във всеки един момент да повиши тон и да ви овика. И всеки път ще се страхуваш да разкажеш за съкровеното ти – току виж си получил крясък. Именно затова децата все по-малко споделят на родителите си и решават проблемите си самостоятелно.
КАК ДА ОТГЛЕДАТЕ УСПЯВАЩО ДЕТЕ, А НЕ ОТЛИЧНИК
4. Създава неправилни навици
Децата, които са свикнали, че с тях се говори на висок тон, действително не се заслушват в спокоен глас и не изпадат в тихо съзерцание. У тях ли е вината, ако са свикнали с подобен маниер на общуване? Освен това, децата често смятат подобно поведение за нормално и търпеливо понасят грубости от приятели и обкръжаващи.
5. Дава лош пример
"Синът ми нагрубява другите и не слуша! Дъщеря ми ми отговаря! Не може да се говори спокойно с тях – нямат никакво уважение!" Да, възрастните често се оплакват от грубостта на подрастващите. И също толкова често не забелязват, че всъщност те подражават на големите.
Какво да направите, ако сте на път да избухнете? Постарайте се да намерите друг отдушник на гнева си и учете на това и детето. Да кажете, че сте ядосани или обидени е по-правилно, макар и по-сложно, отколкото просто да крещите.
