Венета Писарска е генерален мениджър на Лесафр България - компания със 170-годишна история и глобален лидер във ферментационните процеси. Мая, квас и всички останали продукти, с които компанията "прави хляба голям" (мотото на Лесафр), захранват хлебопроизводството на цели пет континента, с 11 000 служители от 90 националности. Историята на Венета е повече от вълнуваща - тя заминава във Франция през 1989 г. и се връща през 2014 г. Достатъчен дълъг период, за да се осъществи една съдбоносна "среща": между френската естетика и нейните изящни положения и българската традиция, в която хлябът винаги стои на пиедестал.
Как се управлява бизнес с подобен обхват и как Писарска вижда бурно променящата се България през годините? Разговаряхме за всичко това в "Жените на успеха".
Според проучванията най-много хляб се яде във Франция, на Балканите и също в Турция. Вие как си обяснявате това любопитно сближаване? Но и какви са разликите - как французинът се отнася към хляба и как ние?
Във Франция хората са възпитани от поколения с хубав, ръчно приготвен хляб, купен от кварталната пекарна. Мисля, че и в Турция е много сходно. В тези страни хлебарството е фамилен занаят, който се предава от поколение на поколение и като цяло хората се отнасят с огромно уважение към хлебарите - навици и отношение, възпитавани с години. Дори и в днешните забързани и индустриализирани времена, във Франция наблюдаваме завръщане към ръчния труд и виждаме как потомствени хлебари, мултиплицират семейните традиционни рецепти, превръщайки ги във франчайзи.
Традиционно французите започват деня си с класическа багета от кварталната пекарна... Там с вкуса и качеството на хляба не се прави компромис.
У нас, за съжаление това не е точно така. Качеството на този основен продукт е нетрайно, а хлебарската професия не е никак привлекателна за младите, уви. Сякаш бързо сме забравили за близкото минало, когато се смятало, че да си хлебар не е професия, а призвание, творчество, занаят…
Именно с този несправедлив имидж се опитваме да се преборим.
Вашият Baking Center е едновременно лаборатория, която създава професионалисти, но и хубави човешки истории. Какво обикновено се случва с бъдещето на хората, които обучавате там?
Бейкинг центровете са запазена марка на Lesaffre. Това е мрежа от професионалнo оборудвани пространства за обмяна на опит, лаборатории за създаване и тестване на нови продукти и рецепти, територия за обучения и демонстрации. Това е главното поле за изява на нашите майстори – пекари, за които хлябът е страст и вдъхновение. В желанието си повече професионалисти да имат възможността да се докоснат до тази магия, ние провеждаме различни бутикови програми за обучение на професионалисти.
Миналата година стартирахме една програма за обучениe - Baking Center Academy, с която целим да приобщим хора от различни националности, решили да се установят у нас, търсещи нова професионална реализация. Именно в софийския Baking Center, ние им предлагаме 6-месечно обучение, след което им помагаме да си намерят работа. Стартирахме с една украинска група от 10 човека, които идват от сходни бизнеси, сладкари, ресторантьори. Сред тях имаше и двама любители, които много бързо се превърнаха в професионалисти. Щастливи сме, че успяхме да съчетаем знанията, които притежаваме за бранша и социалната мисия, която изповядваме в една обща кампания.
Вихра Маджарова, маркетинг мениджър, Венета Писарска, генерален мениджър и Мария Цачева - майстор пекар са трите жени-двигатели на проекта Baking Center Academy. За Мария разказахме в "Изпечени истории": Малката селска пекарна и големият български успех на Мария
Какво човек научава за управлението на кадри, което идва само с опита и не може да се предвиди?
Работата с хора за мен е най-интересната част. От опита си съм научила да се ограждам с хора, които са по-компетентни от мен в определена насока. Моят екип не е голям, но е съставен изцяло от професионалисти, на които мога да разчитам. Всеки си „тежи на мястото“ и носи отговорност за работата си. Така всеки знае кога и за какво може да разчита на колегата си и за мен това е основата на здравата екипна работа.
Мотото на компанията "Правим хляба голям" има две посоки. Едната - традиционната, българската: да припомни, че никой не е по-голям от хляба. Другата - буквална, защото всеки трети хляб в света е създаден с продуктите на "Лесафр". Как се поддържа една толкова мощна индустриална машина, която в същото време съхранява близостта си до хората?
Вече повече от 170 години Lesaffre „се грижи“ за качеството на хляба като създава ферментационни продукти (мая, квас, миксове за хляб, стартерни култури и т.н.), които в пряк и преносен смисъл „правят хляба голям“. Всички наши продукти са разработени да обогатяват не само вкусовите, но и технологичните качества на хляба при спазване на определени процеси. Колкото повече време отделим за втасването на едно тесто, толкова по-богат на вкусове ще бъде готовият хляб. Питахте ме за Франция преди малко, ами френската багета се оставя да ферментира поне няколко часа, така, на сутринта, когато се изпича, имаме гаранция, че ще можем да хапнем вкусен хляб и да започнем деня си сити и енергични. Да сте видели дебели французи? До голяма степен това се дължи на консумацията на качествен хляб и качествена храна в умерени количества.
Заминавате във Франция през 1989 г. и се връщате за постоянно в България през 2014 г. Как взехте това решение?
Заминаването беше, лесно и доста спонтанно. Нямах никаква представа къде отивам, какво ще правя и не знаех френски. Но на 20 години „морето ти е до колене“ и „светът е твой“. Бях сигурна, че ще успея, защото исках да работя, да създавам хубави неща, да допринасям за нещо по-голямо. И така след обиколка на света за няколко години през 90'те, се озовах обратно във Франция през 2000, където се роди дъщеря ми, Дилия, и аз се озовах в Lesaffre, уж временно. И така вече 25 години.
Завръщането в България не беше планирано и не беше подготвяно. Просто поех проект с един губещ пари филиал, който се оказа в моята родна страна, много години след като я бях напуснала и така се озовах обратно в България. Първоначално, за мен това беше просто поредният проект, за който намирам решение и продължавам нататък. Но съдбата реши друго и през 2014-та срещнах съпруга ми, който окончателно ме върна обратно.
Междувременно дъщеря ми реши, че България е много хубаво място за правене на бизнес, защото все още има много ниши, които не са запълнени и така всички се събрахме обратно у дома.
Погледът към страната ни отвън винаги е много интересен, а вие сте я виждали да се променя и развива отстрани като на "кадри" - какво ви показваха тези странични погледи през времето?
Абсолютно несравнимо. Когато напуснах България, имаше свирепа криза, купони за храна, режим на тока и празни магазини. Бяха ужасни времена за младите хора. Когато се върнах, след 15-тина години в странство по света, намерих една тотално променена България. Нейното развитие проследих дистанционно и после и на живо, обратно тук.
Намирам България за едно прекрасно място за живеене! Тук има толкова много неща за оправяне, че ако запретнем ръкави и всеки е настроен да се захване с положителни промени, страната ни има потенциал да бъде райски кът.
Ако денят имаше един час в повече, за какво бихте го ползвали?
За четене. Винаги съм обичала да чета и едно от нещата, за които съжалявам, е че нямам повече време за това занимание.
Как вие определяте думата “успех”? Но и какво поставяте над него.
За мен да си успешен означава да си здрав, да правиш нещо, което те зарежда, да имаш до себе си любими хора, да се наспиваш и да работиш с пълни сили, за да правиш света по-добро място за живеене.
Три важни качества, които търсите в хората, с които работите в екип?
Честност, екипност, лоялност
Жените, които ви вдъхновяват? И с какво?
Възхищавам се на жени, които са успели да отстояват себе си и да бъдат най-добрата своя версия. Възхищавам се от жени, успели да допринесат с нещо за развитието на света и хората.
* "Жените на успеха" е нашето място за внимателен разговор, завладяващ пример и обмяна на опит. Покана да се вслушаме в думите на жените, които оставят отпечатък с работата си. Смятаме, че постиженията са винаги интересни, но по-вълнуващ е характерът, който ги изгражда. Разказваме за неговата фина енергия.
И за изкуството да я прилагаш в действие.
