Колкото и да се концентрираме върху успехите в училище и интелекта на децата, има един важен фактор, който не се измерва с традиционните оценки. И той се нарича сила на характера. Тя не може да съществува без когнитивния контрол — способността да се отложи удовлетворението, контрол на импулсите, управление на емоциите и поддържане на концентрацията.
Всяко дете, независимо от средата, в която живее, може да бъде научено да развие когнитивен контрол.
В интервю с Опра Уинфри Даниел Голман обяснява свое наблюдение:
„Посетих едно училище в Харлем, в час на второкласници по испански. Те са деца, живеещи в социалните жилища, в най-лошите условия, които може да си представи. Учителят в този клас кара децата да правят едно особено упражнение. Всеки ден, всяко дете отива до шкафчето си, взима от там една плюшена играчка, намира къде да легне на килима, поставя плюшената играчка на коремчето си и гледа как се издига при вдишване и спада при издишване. Брои едно-две-три на вдишване и едно-две-три на издишване.“
Ползите от малкото време, прекарано в това упражнение се усещат през целия учебен ден, убеден е учителят. Децата са по-спокойни и съсредоточени и това дава най-важни ползите в дългосрочен план.
От гледна точка на мозъка това упражнение помага за укрепване на префронталния кортекс, който е оперативният център, „шефът“ в мозъка. Този, който учи, там, където планираме, където решаваме и осъзнаваме.
Упражнението помага за укрепване на когнитивния контрол, който е силен индикатор за бъдещия успех на детето.
