Когато болката ви скове, вие се откъсвате от част от живота. Когато това се случи, тя взима част от човещината ви. Вцепенявайки се, вие не се отървавате от нея и не я побеждавате. Просто я погребвате.
И тогава е само въпрос на време тя да се появи отново. Искам да ви кажа, че е напълно добре да не сте добре. Просто престанете да се преструвате пред околните, че всичко е наред. Оставете се да я почувствате.
Тъжни ли си? Оставете се на тъгата да ви завладее. Усетете как се впива в костите ви, как тежи върху сърцето ви. Оставете се да се потопите в сълзите си, докато пресъхнат и докато не почувствате, че няма какво повече да й дадете. Оставете се да почувствате раната отвътре - къде боли и къде е куха. Ако се вцепените от страх, как бихте могли да я превъзмогнете?
Когато позволите на болката да ви завладее, става по-лесно да се работи с нея. Само така изцелението става осезаемо и осъществимо и в рамките на вашите възможности. Не се оставяйте да ви парализира и да замъгли съзнанието ви. Гмурнете се в нея, за да намерите радостта дълбоко в себе си, която да ви изкара на повърхността.
Моля те, не давай шанс на болката да те изплаши.
