Момичето срещу мен е младо, красиво, а разбирам и доста популярно.
Влогър, блогър и инфлуенсър, както сама ми представя себе си.
Опитвам се да разбера повече за нея, за нея самата, не за публичният и образ, но тя бяга, измъква се, говори ми с клишета и заучени фрази, а всеки мой опит да стигна по-дълбоко, удря на камък.
Във Facebook страницата й е пълно с красиви снимки, а нейният Instagram буквално прелива от влюбени пози, послания и сърца.
Питам за него, за момчето от снимките, за любовта, която направо помита от повечето кадри в нейните социални мрежи и с изненада установявам, че вече не са заедно и не само това, той е такова разочарование, абсолютен нещастник и егоист.
Буквално до преди нашата сесия е имало кадри с него и то такива, които не оставят съмнение, че има любов и тя е взаимна.
Тогава?
Какво е станало за няколко дни? Кога моята клиентка е разбрала всичко това за него...?
Оказва се, че било така поначало, че е правила компромиси за много неща, че е била нещастна, не я подкрепял, даже се дразнел, че става все по-популярна и т.н.
Отваря се лавина от признания, между които аз самата съм все по-объркана..
Излиза, че половината от снимките са чист фалш, че красивите кадри и прегръдки са само фасада на болка и празнота, че вечно позитивните послания и приповдигнати призиви са точно обратното на това, как наистина се е чувствала през повечето време.
За първи път успявам да пробия инфлуенсърската й броня и виждам едно тъжно момиче със своите травми и страхове, наранено и уплашено, нищо общо с поредната крещящо щастлива снимка пусната в инстаграм.
Питам я защо го прави, защо публикува в момента, тя реално изобщо не се чувства така и честно ли е спрямо хората, които я следват и най-вече към нея самата?
Ще спестя отговора, не той е важен в случая.
Мисля си за желанието ни да сме уникални, ах, как мразя тази дума вече, как ми се изтри съдържанието и последните години...
Всички искат да са уникални и разпознаваеми, да създават уникални неща, да ги носят, пият, хапват и недай Боже някой да е един такъв... обикновен, то не останаха подобни.
Вече си е срамно да си обикновен, невървежно е, за такива няма място в днешния "динамичен свят".
Повечето хора искат да са необикновени, различни, уникални, да отстранят всички свои недостатъци, чрез операции, диети, тренировки, да са задължително лидери и първи във всичко, високо конкурентни, всекидневно и ежеминутно позитивни, нахъсени, надъхани, активни, продуктивни, енергични, живеещи на макс, на екс, за момента, тук, сега и даже утре..
Във време, когато ежесекундно ни заливат снимки и постове на супер щастливи хора, успяли хора, свежи хора, влюбени хора, сексуални хора, обичащи себе си хора, трениращи хора, осъзнати хора, просветлени хора, духовни хора..
Разполагаме с все повече Photoshop и филтри, с които да покажем идеалната си страна и все повече страх от реалната.
А тревожността, депресиите, паниките, фобиите, те се увеличават и са логичното следствие на загубилите смисъл хора, бързооборотните хора и бързооборотните връзки.
- Мислила ли си, да споделиш в твоя YouTube канал, че имаш панически атаки, например?
- Не, ужас..не мога..всички ще ме помислят за..
- За каква? За луда, за лъжкиня..за каква..?
- За всичко това и за още неща, ще ме намразят, ще ми се подиграват..ще изглеждам тъпо..срам ме е, страх ме е да го кажа, Петя..не мога..
Да, това е избор, изборът да застанеш зад себе си независимо какво ти се случва или се е случило, да си позволиш да бъдеш уязвим, да си разрешиш да не бъдеш харесван от всички и да си просто обикновен човек понякога.
Опитайте, може да ви хареса.
Автор: Петя Симеонова, клиничен психолог. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие.
