Родината на мушмулата е Югозападна Азия и Югоизточна Европа. От около 3000 се отглежда в района на Каспийско море и в Северен Иран. Донесена е в Гърция около 700 г. пр. н.е., а в Рим - около 200 г. пр.н.е.
Несправедливо пренебрегваните плодове на мушмулата са били използвани преди хиляди години заради лечебните им свойства.
Мушмулата е била много разпространен плод по времето на Римската империя и Средновековието.
От дървото на мушмулата се използват листата, кората, цветът, семената и узрелите плодове.
Плодовете са отлично слабително и диуретично средство, успокоява възпалението на стомашната лигавица. Пектинът, който се съдържа в него, помага за понижаване на холестерола, спира кървенето, подобрява зрението и има благоприятен ефект върху кожата и косата.
В народната медицина кората на мушмула се използва за лечение на малария – факт, който е широко разпространен в света. Издържа на температури до - 36 градуса.
Въпреки че понася сушата сравнително добре, топлият средиземноморски климат не е подходящ за отглеждане на това растение.
Съществуват между 40 и 50 вида мушмули, които се различават по големина и форма на плода и количеството семена в него.
Плодовете имат сладко-кисел вкус и зреят от втората половина на октомври до края на декември. Богати са на различни минерални соли, пектин, органични киселини и витамини, които имат благоприятен ефект върху човешкия организъм.
Източник: БГНЕС
