Зпалихме се по Луиза Григорова с участието й в "Стъклен дом", а после я гледахме в "Дървото на живота". Малкото екранно време с нея обаче не ни стигна и ето ни сред публиката в театралната зала. Проследихме я от първата й постановка в МГТ Зад канала "Лодка в гората" с Владимир Зомбори на Мариус Куркински (за която тя споделя, че й е най-близка), до последното представление на режисьора Крис Шарков - "Лив Щайн".
Артистично настроена още от малка, Луиза винаги е знаела, че това, с което ще се занимава, трябва да е свързано с изкуство. В НАТФИЗ я приемат от раз, като споделя, че не е приемала нещата кой знае колко сериозно - докато не преминава от втори към трети кръг. Тогава разбира, че има реален шанс да влезе в Академията и не го пропилява. Днес нарича театъра "нещото, без което аз наистина не мога да живея".
Но - както вече споменахме - освен играта на сцена, я бива и пред камера. За разликата между театър и кино споделя: "едната емоция е коренно различна от другата". И продължава развълнувана: "театърът е моят отдушник. Нещото, благодарение на което аз мога да се изразявам най-точно и ясно и хората около мен не полудяват. Защото аз имам супер много емоции у себе си и ако не е сцената да ги изливам, близките ми ще се побъркат."
Но също толкова разпалено ни подхвърли и за новия филмов проект, в който участва - екшън трилър за големия екран, чийто сюжет се върти около темата за тероризма и всички онези неприятни неща, случващи се по света.
