След като преди време ви представихме част от видовете любов, които съществуват, сега е време за продължението.
Безусловна любов
Появява се в момент, в който не сме и очаквали, срещаме някой наистина интересен човек, който преобръща представите ни за света, научава ни на нещо ново и различно, напомня ни как да живеем истински, когато сме забравили как да се наслаждаваме на живота. Той ще е красив, мил, забавен, с много положителни качества и черти, на които няма как да устоим. Понякога дори е мултифункционален мъж, умеещ и отдаващ се на много неща. Нестандартен, не вписващ се, човек без граници.
Когато го видим за пръв път, го смятаме за луд, защото е толкова отличаващ се от тълпата. Но луд в положителния смисъл на думата. Като глътка свеж въздух в напрегнатото ежедневие. Но и с добро сърце, хваща те в момент, в който имаш нужда от приятелска ръка. Помага ти да се изправиш, когато си тръгнала към дъното на бездната. Мъж-спасител. Този, който ти дава сили да продължиш напред, когато си отчаяна.
Но, често тази любов се оказва платонична или едностранна. От нея много боли, привързваш се, но е и трудно да се откажеш. Но го правиш, защото искаш човекът срещу теб да бъде щастлив, дори и ти да не си част от живота му.
Ако наистина обичаш някого безусловно, би го оставила да живее без теб, но би го запазила в сърцето си и дълбоко в паметта си би съхранила всеки хубав спомен с него. Знаеш, че рано или късно трябва да се разделиш с този човек и всеки да поеме по своя индивидуален път. Толкова красиво, но толкова кратко. Човек, който те променя, веднъж докоснал се до теб. Учи те на много за света. Човек, след когото ти няма как да си същата. Отвътре и отвън.
Вдъхновяваща любов
Срещаш го съвсем случайно, може да се нарече и любов от пръв поглед. Вдъхновява те с това, което прави, това, което изразява. Влюбваш се в неговия красив образ, започваш да го боготвориш, поставяш го на пиедестал. Той те вдъхновява в едни безсънни нощи да пишеш за тъгата, за болката от любовта, че дори и красотата от тези чувства. Без да усетиш се превръщаш в поетеса, описваща своя красив Олимп.
Не можеш да се познаеш след него. С всеки жест, всяка усмивка те кара да трепериш, да настръхваш. Омаяна си от този човек, той се превръща в твоя идол. Но накрая често биваме разочаровани от своите идоли. Маската им пада и показват истинското си лице, а то не ни се струва чак толкова красиво, както в началото.
Той е тих, не допуска лесно някого до себе си. Когато се опиташ да се приближиш, той те игнорира. От него лъха невероятна студенина, но и в същото време магнетичност, която все още те привлича. Не можеш да го обясниш. Чувствата в теб се появяват като вълна, която не можеш да спреш. Вълна, нуждаеща се и зовяща своя бряг, който сякаш се отдалечава с всеки път, в който се опита да се приближи до него.
Такъв е този мъж. Необяснима загадка. Една енигма. Дълбоки води. Ти толкова го обичаш, а той толкова те отблъсква. Това толкова те наранява, докато един ден не изхабиш любовта си към него и не се откажеш или примириш. И тогава започваш да го презираш и да се чудиш как изобщо си обичала такъв човек. Обичала си само представите си за него, но не и самия него. А двата образа са коренно различни.
Страстната и заблудена любов
Появява се с цветя и рози, а пътят е толкова трънлив. Срещаш го и сякаш сте се познавали от предишен живот. Дошъл е, за да предаде своя урок и да си отиде. Но ти все още не го знаеш и се влюбваш до уши. Смяташ, че най-сетне си открила правилния човек за себе си, с когото ще остарееш и прекараш остатъка от дните си. Всичко е романтика в началото. Сладки тайни срещи, размяна на писма, любовни поеми. Има от всичко по много и една огромна страст.
Ти все повече привикваш с този човек, че мисълта да си без него те побърква. Вече дори не помниш каква си била, преди да си го познавала. Забравяш истинското си аз. Мислиш, че това е голямата любов на живота ти. Изглежда всичко е споделено и перфектно, изглежда сякаш той те обожава. Но само така изглежда… Докато не започнат скандалите, обвиненията и високото му его. И накрая естествено избира него пред теб. Наситил ти се е и си му омръзнала, ти просто си била поредното завоевание. Като едно горещо лято преминава през теб и си отива.
Накрая идват сълзите на есента и студеният полъх на вятъра, които остават след него. Ти плачеш и страдаш толкова безсънни нощи, надяваш се да се върне при теб а той все не идва и не идва… Докато накрая се примиряваш и нямаш друг избор, освен да продължиш живота си без него. И да си припомниш отново своето истинско аз. И може би тогава да откриеш, че всъщност всичко е било за добро, че си станала много по-силна жена уважаваща себе си. Научила си своята истинска стойност и преживяното с този мъж ще ти остане само като белег, напомнящ да не повтаряш едни и същи грешки.
