Това писмо е до всички майки, които се крият в банята, търсейки минута спокойствие и тишина, докато бършат стичащите се сълзи. До всички майки, които са толкова уморени, че се чудят как изобщо функционират. До всички, които стоят в колите си сами, слушайки музика и ядейки всички "забранени" храни, които никой не бива да вижда, че ядат (особено детето!). И до онези, които отчаяно се опитват да влязат в старите си дънки, просто защото имат нужда да харесат отражението си в огледалото.
Скъпи майки,
Навярно вашето малко съкровище вече е заспало, а вие се чудите дали да си починете 30 минути, или пък да свършите нещо от "онзи" списък, приютил в себе си миене на чинии, пране, няколко нови рецепти, бърсане на прах и какво ли още не. Е… починете си!
Починете си, защото го заслужавате. Защото сте не просто добри, а страхотни майки! Самият факт, че понякога, когато останете сами, се чудите дали това е така, означава, че се справяте повече от блестящо. Само наистина добрите майки се опитват да дадат още и още, дори когато са на ръба на депресията и отчаянието.
Спрете да мислите за задълженията, които ви чакат и започнете да запълвате деня си, броейки усмивките, прегръдките и целувките, които сте получили, игрите, които сте изиграли с малкото си щастие, протегнатите ръчички, които са потърсили точно вас за успокоение. Защото именно това са доказателствата, че се справяте успешно с най-важната роля в живота си. И никога не забравяйте, че да се провалиш означава да спреш да се опитваш. А това не сте вие!
