Не съм такава майка, която седи с теб на пода и играе на "Малкото пони" с часове. Нито пък съм такава, която строи цели градове на "Майнкрафт". Не се научих да играя на "Покемон", няма и да се науча. Съзнавам провала си в този аспект на родителството.
Благодарна съм на съпруга си, който се справя чудесно с гледането на анимация и играенето на видео игри. Обичам да го гледам как рита футбол с децата на двора. Смея се, когато се боричкат и гъделичкат, и играят, играят, играят.
Просто не съм такава майка.
Когато бях бременна с теб, бях млада и уплашена до смърт, но твърдо решена да те доведа на света и да те обичам както никой друг. Самотна майка на две момчета, която работеше дълги часове и все пак намираше време да танцува, да пее и да се смее с децата си.
Когато те видях за първи път, знаех, че ще грабнеш сърцето ми завинаги. Това ми се беше случвало вече два пъти с по-големите ми деца. Когато беше бебе, бях майката, която по цели нощи не спи и те гледа. Спомням си колко беше мъничка, сгушена до гърдите ми. Когато те гледам как спиш сега, все още си те представям с бебешката пижама, меката ти коса, тъмните мигли и нежните бузки.
Бях майка, която те люлееше по цели нощи и те приспиваше, когато плачеш. Паникьосвах се от всяка синина и драскотина. Чаках с теб в болницата, докато превързват порязаните ти пръсти или гипсират супените ти кости. Когато трябваше да тръгнеш на детска градина, ти се хвана за крака ми и не го пусна. Започнах да работя от вкъщи, защото ти се нуждаеше от мен.
Аз съм майка, която подписва бележници, проверява домашни и приготвя обяд. Водя ви на лекар и зъболекар, ходя на родителски срещи. Не съм си купувала нови дрехи от години, за да можете вие да носите маркови дрехи, толкова скъпи, все едно са ръчно ушити от най-добрите атлети в света.
Аз съм майка, която разказва тъпи вицове, пее фалшиво и се прави на по-глупава, отколкото е, само за да види усмивките ви. Защото не бих заменила тези усмивки за нищо на света.
Но през повечето време се чувствам като майка, която се проваля.
Аз съм майка с хронична и повтаряща се депресия. С генерализирано тревожно разстройство. С посттравматично стресово разстройство. С хронични мигрени. С хронични болки. Посещавам лекаря си по-често, отколкото фризьора (всъщност дори не помня кога за последно съм ходила на фризьор).
Всеки ден се боря да свърша всички неща, които трябва, за да имате "нормален" живот. Пускам пералнята, за да имате чисти дрехи. Плащам сметките за водата, за да можете да се къпете. Режа ви ноктите и купувам паста за зъби.
Аз съм и майка, която забравя разни неща. Не важните, като рождени дни и Коледа, макар че няколко пъти Феята на зъбките оставяше бележки вместо пари. Но забравям нещата, които ми казвате. Например във видеоиграта, която играхте вчера колко гола вкарахте – 58? Не зная, забравила съм.
Но аз съм и майка, която може да разбере от един поглед кога сте разстроени. Която ви изслушва, когато сте гневни и тъжни или радости и развълнувани. Дори понякога да забравям имената на понитата ви и какъв е резултатът на ЛеБрон.
Аз съм майка, която иска да убие всичките ви чудовища и да изпепели с огън всеки, който е дръзнал да ви нарани.
Аз също съм майка, която често е прекалено болна, за да приготви вечеря и ви позволява да ядете нездравословни количества макарони и пица. Имам купчина изпрани дрехи на дивана, защото ръцете ме болят и не мога да ги сгъна. Претоварвам се лесно. Имам нужда да се скрия, когато нещата ми дойдат в повече. Понякога плача в банята.
Аз съм майка, която не спи по цели нощи, тревожейки се за вас. Искам да запазя всичките ви прегръдки и "обичам те", за да ги върна обратно някой ден, когато няма прегръдки, а само затръшнати врати.
Аз съм майка, която ви обича ТОЛКОВА МНОГО. Вие, деца, спасявате живота ми всеки ден. Аз съм майка, която се опитва да бъде родителят, когото заслужавате, дори когато не съм този, когото искате.
