Обичам да се обличам хубаво. Не, имам нужда да се обличам хубаво. Клиновете, пижамите и анцузите са наистина "уютни", пък и черното е винаги на мода, но това не съм аз.
Толкова много жени губят себе си в майчинството. Аз наричам това "тихата война" – процесът на бавно обезличаване, когато губим интересите и хобитата си, без дори да осъзнаваме какво наистина се случва. Не помним кога за последно прочетохме хубава книга, нито кой е любимият ни магазин за пазаруване (не, не говоря за супермаркети), нито пък кога излязохме на бар, за да изпием любимия си коктейл.
Прекарах половината от "20-те" си години, мислейки как един ден ще бъда нечия съпруга и нечия майка. Това, за което не мислех особено, е какво ще се случи с мен след като се сдобия с тези титли. Истината е, че майчинството е натоварен, взискателен и сякаш "кръговратен" свят на смяна на памперси, хранене, безсънни нощи, пране, чистене и готвене. Изобщо няма да споменавам за ролите на медицинска сестра и романтична съпруга, в които понякога трябва да се влиза.
Когато си мислим за кражба на самоличност, обикновено си представяме, че престъпникът е друг, непознат човек. В майчинството обаче крадците сме самите ние, ограбвайки собствения си живот. И това е резултат от възхитителното желание да дадем всичко, ама наистина всичко, на нашите деца.
Забравяме най-важното правило за самосъхранение – "Не можеш да дадеш някому това, което нямаш". Така че, спомнете си за жената, която някога сте били. Усмихната, носеща своя житейски товар, своите радости и страсти. Помислете какво от всичко това бихте искали да разкажете и предадете на своите деца. Защото прекратяването на "тихата война" е решение, което всяка от нас трябва да направи, за да има силата да управлява собствения си живот и да се развива не само като човек, но и като майка.
