Антония Григорова е първата жена в България, преминала скоростно най-дългия маршрут от връх Ком до нос Емине. Зад гърба си има дълга и разнообразна спортна кариера, започнала още от детските й години. Участвала е в три зимни Oлимпиади като състезателка по ски бягане.
Сега тя е устремила мечтите си към високите върхове на планините и споделя, че през тази година й предстоят още няколко старта за Скай Рънинг сериите. През октомври пък ще посети Китай и ще представи родината ни, взимайки участие в спортното ориентиране на световните военни игри.
В интервю за iWoman Антония разказа за собствения си свят, за семейното щастие и за безграничните способности на жената.
Опиши се с 3 думи.
Постоянна, упорита и с голямо чувство за хумор.
Кога и как започна да се занимаваш със спорт?
На 5-годишна възраст, когато моите родители ме записаха да тренирам плуване.
Кои бяха най-трудните ти и тежки моменти през годините?
Трудните моменти са в процеса на адаптация към нещо ново и различно. Свикваш с него и то вече не е така трудно.
Откъде черпиш мотивацията си?
От някаква вътрешна необходимост от движение.
Занимаваш се с различни спортове – ориентиране, ски бягане, планинско бягане. Имаш ли любим и как го откри?
През годините съм практикувала различни спортове и продължавам да изпробвам нови, но мисля, че във всеки един етап съм бягала. Това за мен е най-достъпният, лесен, естествен, независещ от никакви странични фактори като време, екипировка и условия спорт.
Как успяваш да балансираш между семейството и спорта?
Понякога едното страда за сметка на другото, но с добра организация нещата се получават.
Имаш малко момченце – успяла ли си вече да го насочиш към спорта? Има ли твоето силно желание и воля да преследва мечтите си?
Безспорно спортът го влече и това е един от примерите, които вижда от бебе. Той самият е влюбен в колелото си, умее много други спортове и вече прави планове как спортът ще бъде негова професия, но аз нямам амбициите той да бъде състезател.
С какво запълваш свободното си време, когато не си на състезание или тренировка? Имаш ли хоби или друга страст освен бягането?
Ако не изпробвам нови спортове – чета книги, а понякога се вихря в кухнята - невинаги успешно. Обичам да правя неща със собствените си ръце например оригами, шия разни неща понякога и др.
Как се е изместил фокусът ти през годините, взима ли превес семейното щастие над успехите от спорта?
Винаги съм искала семейното щастие и спортът (било то като моя работа или хоби) да вървят ръка за ръка. Има моменти, в които едното измества другото, но семейството винаги ми е носило повече и при това незабравими радости.
Трябва ли човек да има малко "лудост", за да предизвика себе си да достигне собствените си граници? (например Ком-Емине)
Всяко ново нещо донякъде е лудост. Първото ми бягане през нощта беше лудост, а днес дори не се замислям, ако се стъмни и аз съм навън в планината. С увеличаване и преодоляване на всяка една дистанция човек вижда, че може още и че граници не съществуват. Затова и 600 км за мен вече не са лудост.
Коя е най-голямата победа за теб?
По време на скоростното преминаване на туристическия маршрут Ком-Емине – победата над самата мен, да надскоча границите си, болката, безсънието и всички кризи, които може да изпита човек по време на едно такова голямо, многодневно, 600-километрово натоварване.
Провалите те депресират или по-скоро те мотивират?
Голям инат съм и винаги ме мотивират.
Каква е компанията ти по време на тренировка? Музика, куче, човек?
Не слушам музика, докато бягам. Предпочитам да съм концентрирана в тренировката, да слушам природата, пък и от гледна точка на безопасността е по-добре да се бяга без музика. Често тренирам с куче, откакто имам такова, а понякога и заедно с приятели.
Как успява една жена да тренира качествено в парковете в София? Имала ли си проблеми с неприятни хора или бездомни кучета?
В последните години с бягане успях да обиколя голяма част от България, както през деня, така и през нощта. Била съм на доста диви места сама, но проблем съм имала само с безпризорни кучета (в градска среда), които успяха да ме ухапят и то два пъти (през един месец), сезирах "Екоравновесие", но за жалост ефект нямаше и на същото място продължават да се случват инциденти, за които разбирам от медиите.
Как възприема обществото жената спортист?
Положително в повечето случаи и дискриминиращо на моменти.
Какви са основните разлики между мъжете и жените в спорта и тренираш ли в мъжка компания?
Нивото на мъжете обикновено е по-високо и ако една жена има нужда от сериозни тренировки, то в мъжка компания тренировъчният ефект би бил по-добър. Аз самата тренирам в мъжка компания.
Кое е по-важно според теб - физиката или психиката?
В големия спорт много често именно психиката е тази малка част, която не достига на даден спортист да стане шампион, но в никакъв случай не може да разчитаме само на нея. За по-дългите натоварвания съм категорична, че нещата накрая винаги опират до психиката.
Какво предстои тази година и какви са големите ти цели занапред?
До края на състезателната година в Скай рънинга имам още 3 старта, като един от тях е и Европейско първенство, а финалният за мен е през септември на "Пирин ултра", където домакинстваме и бих искала на родна земя да покажа най-доброто от себе си. През октомври ми предстоят Световни военни игри в Китай, където ще взема участие в спортното ориентиране.
Какво най-много харесваш в себе си?
Ината си.
А какво би променила?
Неспособността си да казвам "Не".
На какво не можеш да устоиш?
На възможност за активност на открито.
Една жена трябва….
Не обичам думата "трябва", но си трябва да може да се справя с всичко.
Какъв е твоят свят?
Забързан и разнообразен и предимно весел.
