Докато се ориентирате във всяка непознатост, която срещате по житейския си път, надявам се да се облегнете на любовта, която разцъфтява в тишината, но и на онази шумната, родена от пронизителния смях на вашите приятели.
Надявам се да разберете, че всичко, което някога ви е дразнило и ще ви дразни у другите, е вашата собствена ахилесова пета. Имате шанс да откриете несигурността си, да помолите за помощ, да простите, да се погрижите за себе си.
Надявам се, когато усещате душата си натежала и уморена, да повярвате в магията на живота, в магията на безграничната доброта. Тя съществува. Може би не винаги по начина, по който първоначално сме прогнозирали, но е така.
Вярвам, че се опитвате да останете здраво стъпили на земята, но реалността ви е като мътна сапунена вода. Вярвам, че искате да пуснете горчивината и нараняването, но те все още дрънкат в дълбочината, сякаш някой прокара мастилото от писалка през вените ви. Вярвам в болката и безпокойството ви, но също така вярвам във вашата устойчивост. Вярвам, че ще преминете през тази мъгла. Ще мечтаете отново - живи, неконтролирани от стари пламъци, от пепел от миналото, от топлината, която ви връща у дома, от хората, чиито лица вече избледняват в спомените ви, но чувате гласовете им.
Когато душата ви натежала, предприемете тези стъпки, за да намерите баланс между това да живеете за бъдещето и да живеете сега с надежди за бъдещето. Защото само в настоящето все още можем да забележим всички отделни парчета, всички връзки, всичко, което все още имаме, всичко, за което можем да бъдем благодарни.
