"Хората винаги казват, че времето лекува всякакви рани. Не съм съгласен. Раните остават. С течение на времето умът, за да запази здравия си разум, просто ги покрива с белег, който намалява болката, но никога не заздравяват напълно." - Роуз Кенеди.
Всички имаме собствени рани, но всяка от тях е различна. Някои рани могат да се излекуват, докато други отнемат повече време. Но пренебрегването им като правило далеч не е най-доброто решение на проблема.
Времето няма да излекува раните ви
Твърдението, че "времето лекува" е лъжа, която непрекъснато чуваме. Всъщност времето не лекува нищо, ако не сте се погрижили правилно за раната си. Ясно е, че то помага, но само ако раната е зараснала правилно. Но как да разбера, че тя е заздравяла? Това понякога е трудно, но всеки от нас трябва сам да си отговори на този въпрос. Ще разберете, когато след време сте готови да прибегнете до изцелението, защото знаете, че вратата към миналото вече е затворена.
Ако в този живот можеш, помогни на другите. Ако не можеш - не им пречи!
Не мислете, че времето ще ви излекува. В момента без големи трудности можем да си припомним няколко примера от нашия житейски опит, когато поради страха си сме се опитали да игнорираме болката. Но пренебрегването на ситуацията само я изостря и лечението в крайна сметка се оказва твърде скъпо.
Погледнете болката си в очите
Опитите за разсейване създават вид на заетост, докато ние затваряме очите си за това, което ни кара да страдаме толкова много. Но какво се случва, когато останете сами? Разсейванията парализират, въпреки че дълбоко в себе си знаем за нашето страдание и че ни боли. Не забравяйте, че опитите да отвлечете вниманието ви водят до краткосрочен резултат и че рано или късно болката със сигурност ще се върне. Не се обръщайте, гледайте болката си в очите! Никой не обича да се сблъсква със страданието, но е по-добре да го направите сега...
НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ЗАГУБИШ ПРАВИЛНИТЕ ХОРА
Можете да бъдете силни
Разбира се, че трябва да бъдете силни! Понякога нещата, които нараняват сърцето, носят повече страдания от тези, които нараняват тялото. Това е нормално. Можете да бъдете силни, за да продължите да държите и да устоите на изкушението да прибягвате до изцелението на времето и опитите да отклоните вниманието ви. Защото знаете - това не е най-добрият начин за решаване на проблема и когато болката се върне, ще стане още по-лоша. Не ви ли казаха да не оставяте за утре това, което можете да направите днес? Е, този принцип важи и тук. Ако днес можете да затворите тази врата, направете го. Не го оставяйте за утре, страхувайки се от някакво "може би ..." или "вероятно ...".
Спрете да броите години и започнете да изпълнявате мечтите си
