Ако искате да дадете на себе си всички причини и всички оправдания на света как животът ви направи толкова огорчени, най-вероятно ще намерите в изобилие. Но знайте едно - животът не е честен. Никога не е бил и никога няма да бъде. Ако всеки един от нас се примиряваше с идеята, че е гаден и озлобен човек заради всичко, което животът му е хвърлил, надали щеше да има останала любов и топлина, които да ни спасят.
Изборът да обвинявате живота и обстоятелствата за това какви сте днес лежи в основата на идеята, че се отказвате от себе си. Не се борите срещу ситуациите, черните мисли и спомените. Предавате се, дори без да опитали да бъдете най-добрата версия на себе си, която вътрешно знаете, че можете да бъдете.
Изборът да обърнете гръб на всичките си добри качества, защото са „загуба на време” или „никой не ги заслужава” е слабост. Изборът да наранявате хората, просто защото можете, е слабост. Изборът да не бъдете там за някого, въпреки че можете, е слабост. Изборът да унижавате и обиждате другите, защото смятате, че сте в състояние да го направите, е слабост. И най-лошото от всички тези неща си остава оправдаването, че „хората и животът ви направиха такива”.
Може би никой досега не ви е казвал колко е трудно човек да остане добър в такъв жесток свят. Може би никой досега не ви е казвал за вътрешните битки, които много от нас водят, за да не станат като хората, които някога са ги ранили.
Да обвинявате живота и всички, само не и себе си, ви превръща във вечната жертва. Винаги имате избор да не бъдете такива! Дори, ако цял живот сте били заобиколени от чудовища, това не означава, че трябва да се превръщате в такова…
