Казват, че животът е пътуване. Може би е така, може би не съвсем. Но аз вярвам, че голяма част от живота е свързана с уроците, които трябва да научим. А един от тези важни уроци е как да бъдем сами.
Самотата винаги ще играе роля в живота ни – дали главна, или поддържаща зависи от човек, от пътя, който е поел, от етапа, в който се намира. Точно както щастието и тъгата, самотата също е неизбежна. Тя не символизира липсата на семейство или приятели, дългите дни, прекарани в офиса или каквото и да било друго. Не. Дори да имате всички тези неща, пак можете да се чувствате самотни.Така че първият урок, който трябва да научите, е че хората няма да ви накарат да се чувствате добре дошли, само правилните хора ще го направят.
В един момент може да се наложи да се разделите с дългогодишни познати, защото знаете, че на някакво ниво те не са добри за вас. И е трудно да го направите, особено ако сте млади. Понякога, колкото и да е странно, да сте част от тълпата означава, че сте сами, поне докато не разберете къде трябва да отидете. Понякога трябва да се дистанцирате от света, защото е жизненоважно да преоцените хората около вас.
Да сте сами е полезно, хубаво и освобождаващо. Слушайте самотата си, защото ви казва нещо. Понякога тя е там, за да ви научи на урок. И когато разберете какъв е той, ще благодарите на това чувство и може би дори ще го приветствате отново един ден като шанс да изчистите всичко, което не е наред.
