Нека не се лъжем.
Никоя Нова година не започва "на чисто". Взимаме си от старата всичко, което можем да носим. Пълним си в един куфар уроците, в друг слагаме всичко важно, което не сме успели да научим. Обличаме паденията и успехите си - всичките ни стоят добре. Премятаме през врата си шал, пропит с любов - да ни топли в студеното.
Никоя Нова година не започва "на чисто". Носим същите себе си, както преди ден. Климатът е същият, чувствата са същите, мислите са същите. Ние сме същите. Ако можехме да пораснем, да се променим, да затворим страницата... за един ден, щяхме да го направим доста по-рано.
Без да чакаме някакъв смешен календар.
Щяхме да се събудим други хора на дванадесети април или на осми август...
Никоя Нова година не започва "на чисто".
Цял живот растем, за да се превърнем в себе си. Ден не стига. Година не стига.
Нито пет.
Важни са случванията. И нека ги има!
Хубави, лоши. Да има какво да помъкнем към Новата година, с шампанско в ръце.
Ей така, да не ни е студено.
Да ни напомня, че не сме от камък и носим сърце.
Отлежало.
Автор: Ariadna
