- Никога не очаквай, съкровище. Никой нищо не ти дължи. А очакването… то ще те разкъса отвътре, без дори някой друг да опита да ти навреди.
- И какво? Да се оставя на течението, да позволя на апатията да ме обсеби и да се правя, че не ми пука изобщо ли?
- Не съм казала това - смехът се разля в стаята. - Казах само да не очакваш другите да реагират, както искаш, нито обстоятелствата да са винаги по вкуса ти. Ще трябва да водиш войни. Жестоки, кръвопролитни, изтощаващи. И най-често няма да е срещу някой друг, а срещу самата себе си - срещу желанията си, срещу очакванията ( които споменах), срещу самотата си. Винаги трябва да имаш резервен план за себе си и да знаеш, че можеш да оцелееш без всекиго.
- Ами… ако не мога?
- Можеш. Не ставай мекушава. Никой не определя силата ти, освен ти самата. И не позволявай нищо да те отслаби, като му предадеш свободата си на сребърен поднос. Никой не заслужава такъв ценен подарък, независимо колко е прекрасен. Поне на пръв поглед. Ако искаш да познаеш величието си, трябва да се научиш да флиртуваш със самотата си. Да я превърнеш в своя любовница, ако щеш, защото онези, които опитват да те спират, са същите, на които трябва да покажеш вратата. И да не очакваш, че ще откажат да си тръгнат като обещаят да се променят.
Не вярвай на обещания. Хората използват тази въдица, за да упражняват власт. Не забравяй: ти си най-висшият си дълг, най-висшата инстанция и най-ценното притежание. Ти. Не очаквай за някой друг да бъдеш повече, отколкото за себе си."
Автор: Валентина Йоргова, "Фрагменти"
