Сега, по никое време, ще ви разкажа за една моя странност, с която се сблъсквам и тук. Държа да отбележа, че я "лекувам" упорито.
Не мога да приемам комплименти.
Трудно ми е. Това е.
Споря.
"Красива си" - споря.
"Умна си" - споря.
"Добър човек си" - споря.
Причината е една. Аз се познавам най-добре. И съм реалист. А комплиментите винаги са субективно понятие.
Близка моя приятелка преди години ми каза, че е лесно да се науча. Трябва просто да кажа "Благодаря". Беше се изтощила от отрицанието ми при всяка хубава дума, която ми каже.
Още ми е трудно на моменти. Трябваше да пречупя мисленето си.
Трябваше да приема, че всеки гледа с различни очи света. И мен.
И колкото и да съм несъвършена в своите собствени очи, то в нечии очи може би наистина изглеждам красива, добра, умна, талантлива. Трябваше да позволя някой да ме види такава.
Въпреки че съм човека с много грешки. Въпреки че нямам съвършени черти. Въпреки че не съм ангел.
Още не успявам да се погледна отстрани.
Твърде съм заровена в себе си.
Да нищя кривините си, да ги пиля.
Осъзнах обаче, че нищо не ми пречи да казвам "Благодаря". Може би се познавам най-добре вътре, но пейзажът изглежда най-пълен, погледнат отдалече.
Автор: Ariadna
