Не съм дошла на този свят, за да бъда перфектна. Всъщност, истински вярвам, че Вселената не позволява съвършенство. Без грешки, падения и провали няма как да има растеж. Природата зависи от несъвършенството. „Грешните“ контури създават планини и равнини, смъртта на един сезон създава прераждане за следващия.
Не съм се родила, за да живея според очакванията на обществото, които са се закодирали в главата ми. Не съм тук, за да правя всичко точно както трябва и в точния момент. Защото така бих отнела от живота си спонтанността, любопитството и страхопочитанието.
Не съм тук, за да прекарам целия си живот, поправяйки различни части от себе си, докато парчетата не създадат цяло, задоволяващо капризите на обществото.
Не живея, за да бъда перфектна, но съм тук, за да съм по-добра от вчера. Тук съм, за да се науча. Тук съм, за да усетя. Тук съм, за да преживея случващото се около мен и да извлека мъдрост от него. Тук съм, за да видя света и да реша как бих могла да направя свой собствен, но по-добър. Тук съм, за да се развивам. Тук съм, за да остана.
Не искам животът ми да забави ход, защото се взирам в стари преживявания и очаквания. Вместо да се стремим да бъдем по-добри хора, ние решаваме да се превърнем в сянка на себе си - безгрешни, недосегаеми, устойчиви на всичко, което ни прави хора. Искаме да спрем да чувстваме. Искаме картина, която можем да рисуваме в главите си ежедневно, карайки всяко неизвестно да изчезне.
Аз избирам да живея живота си, за да бъда по-добра от вчера. Да му се наслаждавам, удивлявам и да бъда едно с него. Да почитам тъмнината и след това да бъда поразена от светлината. Да знам, че където намирам страха, е мястото, където ще намеря и красотата. Там, където се чувствам най-неудобно, е и мястото, което ще ме промени.
