Защо? Как? Какво щеше да стане, ако?... Това са само част от въпросите, които често си задаваме, когато останем насаме със себе си. Всъщност именно те могат да ни помогнат да открием много важни истини за себе си и не само. Юлия от Judway отговаря на нашите въпроси в търсенето на любовта и щастието.
Болката може да е прекрасен учител. Кои са най-важните уроци, на които те е научила?
Да не сравнявам болката си с тази на другите. То може да е акт на съзнание и състрадание. Може да бъде и мощен начин за практикуване на благодарност. Но понякога да сравняваме болката си с тази на другите може да е и огромно разсейване от нашите собствени чувства и истинността на ситуацията, което е обратното на самосъзнанието и представлява просто една плитка позитивност. Да отричаме собствената си болка няма да намали нито нашето страдание, нито това на другите. Претеглянето на вътрешните ни безпокойства и емоционални конфликти не ни прави и по-отговорни граждани. Затова да почитаме болките си, да се вслушваме в личния си безпорядък – може да са дребни неща или пък по-големи и трагични. Но това е нашият опит. Да го добиваме. Само този вид самосъзнание ни служи по най-добрия начин.
Всеки има тежки моменти, как съхраняваш себе си?
Нищо никога няма да бъде съвършено. Животът не работи по този начин. По-скоро вярвам, че като се чувствам добре в душата си, съвършенството започва да значи абсолютно нищо и осъзнавам, че всички просто се опитваме да се научим да обичаме това, което винаги сме били.
Когато външно се усмихваш, а душата ти плаче... Трябва ли да прикриваме истинските си чувства?
Има разлика между смирение и самоотричане. И макар да е добре да сме уязвими и да говорим открито и честно за слабостите и съмнението в себе си, е вредно да оставяме тези заядливи мисли да се превръщат във "факти", които замъгляват истината за самите нас през околните. Защото в свят, който често ни разкъсва на парчета, наша собствена отговорност е да се самоусъвършестваме и развиваме. Думите, които изричаме за себе си, се превръщат в реалността, в която живеем... хубаво е да ги избираме разумно. Да си даваме кредит. Да признаваме какво сме постигнали. Да говорим за себе си така, както най-добрият ни приятел би го направил – с възхита. Сами да построим мечтаната къщичка.
