Интуицията. Това е чувството, което изпитваме, когато знаем, че нещо не е наред, но нямаме точни думи, за да го изразим. Това е тихият глас в нас, който ни води към отговорите и изборите, които са в хармония с нашата душа. Това е дълбокото доверие, сигурността, че знаем какво трябва, за да вземем най-доброто решение за нас и семейството.
За съжаление често губим този глас.
Така преангажирани сме с шума отвън, че почти не чуваме вътрешната си мелодия. Човешката културата е много добра в това - да ни казва какво ни е необходимо и кои трябва да сме.
Когато сме откъснати от интуицията си, сме склонни да правим избори, които са в конфликт с нашата истинска природа. Да, понякога страхът пее най-високо. Страх, че ще загубим любовта. Страх, че ще изгубим себе си. Страх, че наистина не знаем най-добрия начин как.
Когато сме откъснати от интуицията си, често чувстваме нужда да се заземим, липсва ни сигурността в живота, не сме себе си и не живеем като себе си. А когато сме неуверени, ограничаваме способността си да достигнем най-високия си потенциал като майки, партньори, като жени.
Има много начини, чрез които можем да открием пътя си навътре. За някои това е чрез писане или рисуване. За други чрез молитва или пък спорт. За мен – медитация и йога.
Дишане, свързване с тялото, мантри. Упражнения, които отварят сърцето и ума към усещане за мир. Свързване с интуицията.
И така страхът започва полека да се топи.
Усещам способността си да живея свободна от хаоса.
Три въпроса, които ми помогнаха да променя гледната си точка относно решенията, които взимаме ежедневно:
– Фокусирам се над това, което имам или това, което ми липсва?
– Фокусирам се върху това, което мога да контролирам или това, което не мога да контролирам.
– Фокусирам се върху миналото, настоящето или миналото?
С отговорите и новите решения, спрях да търся някой да ми каже какво да правя, защото разбирам и вярвам, че имам способността да знам и да правя точните избори.
И така и отговорите започнаха да идват лесно и бързо. А когато ги няма, е просто въпрос на изчакване. Но вече не бъркам вътрешния си глас със страха.
Свободата, която усещам да живея живота си по грациозен начин, е нещо, за което съм дълбоко благодарна.
Автор: Юлия Атанасова
