Защо? Как? Какво щеше да стане, ако?... Това са само част от въпросите, които често си задаваме, когато останем насаме със себе си. Всъщност именно те могат да ни помогнат да открием много важни истини за себе си и не само. Юлия от Judway отговаря на нашите въпроси в търсенето на любовта и щастието.
Как се справяш с вътрешната самокритика?
На първо място забелязвам, когато вътрешният критик се появи. Внимателно го отчитам, без да давам кредит на това, което ми казва. Когато изпитвам съмнение в себе си, си имам малък трик, с който да удавя жестокия глас в главата ми. Имам си малка папка, наречена "Проверка на реалността" – на телефона ми е… пълна е със скрийншоти от текстове, съобщения, имейли, които ми напомнят коя съм и какво знача за хората. Тя ми помага да вдига бариера от тежки доказателства пред самосъмнението. В здравословна доза, разбира се.
До колко се съобразяваш с чуждото мнение?
Не знам защо хората се чувстват принудени да дават съвети на другите. Може би се опитват да се свържат или да покажат съпричастност. А вследствие водим непрекъсната битка за определяне и възприемане на собственото си аз и живот спрямо това, което ни е казано, че е правилно. Често мисля за начините, по които и моят мозък е бил промит, като вярвам в определени неща и как да се освобождавам по-бързо от тези вярвания.
Каква е здравословната граница между Аз и Ние?
Да обичаме другите и себе си такива, каквито сме, е революционен акт и като всички революционни актове не е лесно, отнема съзнание и изисква работа. Това е – да обичаме.
