Един мъж пътувал с кораб, който потънал. Той бил носен от вълните на необитаем кораб. Бил единственият член на екипажа, който оцелял. Той започнал постоянно да се моли да бъде спасен. Всеки ден съзерцавал хоризонта с надеждата да види кораб.
Той решил да построи къщурка от дървените отломки от разбилия се кораб. Един ден, след като се върнал от търсене на храна, видял, че домът му гори. Голям дим се издигал в небето.
Най-лошото нещо било, че всичките му останали вещи били изгоряли. Останал без абсолюто нищо. Изправен през тази ситуация, той не можел повече да сдържа отчаянието и гнева си: "Как може това да се случи на мен? Какво съм направил, за да заслужа това?"
На следващия ден мъжът се събудил от сирената на кораб, който приближавал острова. Той бил спасен.
Мъжът едва вярвал на очите си. "Как разбрахте, че съм тук?", попитал моряците. Един от тях отговорил: "Видяхме дима."
Каква е поуката? Винаги имаме възможност да започнем отначало. По всяко време, на всяка възраст, на всяко място. Никога не се отчайвайте, никога не се предавайте. Всичко, което се случва, е за наше добро.
