Защо? Как? Какво щеше да стане, ако?... Това са само част от въпросите, които често си задаваме, когато останем насаме със себе си. Всъщност именно те могат да ни помогнат да открием много важни истини за себе си и не само. Юлия от Judway отговаря на нашите въпроси в търсенето на любовта и щастието.
Занимаваш се с толкова много неща, как успяваш да намериш баланса?
На първо място като поставям правилно фокуса и не се старая да съм по-добра от останалите, а да съм най-добрата версия на себе си. Като се стремя да постигам пълния си потенциал като тяло, ум и енергия. Харесва ми да живея живота си с вдъхновение, да се будя всяка сутрин с чувство за смисъл и цел, да заспивам с мечтите си, да преследвам мечтите си, да не позволявам на хората да ми поставят лимити и да определят вместо мен какво трябва да направя.
С какво се гордееш най -много?
Гордост не е думата. Благодарна съм. За здравето, за любимите хора в живота ми, за възможностите, за баланса между чистото детско любопитство и игра - и зрелостта и мъдростта.
Има ли нещо, за което съжаляваш, че не правиш?
Не си поставям ограничения. Смятам, че подобно съжаление би имало ако позволим на другите да ни убеждават кое е вярно и кое не. А винаги има някой, който да се опита да ни върне назад. Да ни убеждава, че щастието е трудно постижимо и че шамарите са от любов. Чуваме подобен шум всеки ден, който иска да ни спъне. Заразяващ шум. Силен шум. Заглушител на добрите мисли. Спирачка за мечтите. Но до кога и колко? Тук винаги си припомням:
1. Не съм тук да съдя никой за изборите и вярванията в живота му
2. Няма никакъв смисъл да се гневя
3. Всички заслужаваме щастие, всички си го избираме как.
