Несподелената любов не е любов, а мъчение. Това значи да живееш в очакване на нещо, което може никога да не се случи. Да гледаш някой, който не те вижда. Да мислиш за него ден и нощ, докато той живее живота си. Да гледаш с надежда телефона си, надявайки се на съобщение или обаждане, но то така и да не пристига.
Несподелената любов не е любов. Това е бойно поле. Вие се биете с емоциите си, с чувствата си. Борите се срещу реалността. Вие се опълчвате на всичко, което хората ви казват и вярвате единствено на вашите фантазии. Обръщате гръб дори на собствената си интуиция, логика, сърце. Това е битка, която не можете да спечелите. Война, която не можете да спрете.
Несподелената, едностранчива любов не е любов. Това е грабеж. Един човек дава, а другият взема. Един човек обича, а другият дори не се трогва от този факт. Един човек винаги се надява на нещо повече, докато другият избягва темата. Един човек винаги плаче, а другият винаги се смее.
Едностранчивата любов не е любов. Това е самоунищожение. Всяка вечер поставяте под въпрос собствената си стойност. Постоянно се чудите защо не му е достатъчно, защо никога не избра вас. Усещате десетократно по-силно всеки малък недостатък. Гледате себе си в огледалото и не се харесвате. Несподелената любов е всичко друго, но не и любов. Това е поетичен термин за страдание.
