Знам, че е клише, но пак ще го кажа - има някаква тайна сила в себеприемането. Да можеш да се погледнеш в огледалото и да приемеш себе си такава, каквато си. Това е свързано и с приемането на живота ти, а не с това, което искате той да бъде. Лесно е да се каже, но не и да се направи. Нищо, за което си струва да работиш, е лесно, нали?
Лесно е да се каже „обичам себе си“, но в края на деня това са само думи, зад които крием собствените си съмнения и комплекси. Нужна е сила и решителност, за да повярвате истински и да бъдете уверени, въпреки несигурността. Ще ви кажа една тайна - всички се борят с несигурността. Някои повече от други, но никой не е 100% уверен в себе си.
Обичам себе си, но има дни, в които определено се ненавиждам, съмнявам се във възможностите си и имам чувството, че всички виждат слабостите ми. Дни, в които ми се иска да изглеждам различно, само за да не приличам на себе си. Понякога ми се иска да съм друга, освен тази, която съм.
Когато тези чувства пропълзяват в съзнанието ми, опитвам да си напомня, че съм по-силна от несигурността си. Това, което считам за моите „странности“, всъщност са най-големите ми силни страни. Моят външен вид, моята личност – точно те правят човека, който ме гледа в огледалото.
Никой не заслужава да се чувства по-малко достоен или способен. Разбира се, всички споделяме прилики, но в основата си, на тази земя няма друг подобен на нас. И това е наистина страхотно! Всеки има своите битки за водене, но винаги основната борба ще е тази, която водим срещу нас самите. А това е наистина много тъжно…
Уверена съм, но не през цялото време. Красива съм, но не винаги се чувствам така. Придвижвам се към мечтите и целите си, докато се опитвам да разбера този луд живот, но понякога имам чувството, че изобщо не отивам никъде. И точно това е животът. Някои дни са по-добри от други. Но ние сме длъжни да се опитаме да бъдем по-силни от своите слабости и съмнения…