Не харесвам хората, които споделят цитати, които не принадлежат на личността им. Преди много, много години и аз бях от тях. Слагах в кавички красиви думи на славни писатели, на които не отговарях, но звучаха красиво. Много обичах онези, в които се пише за истинския мъж и какъв трябва да бъде той. Изброяваха хиляда приказни детайла и му преписваха хиляда роли. Копнеех за героя от приказките. До един момент, в който се осъзнах. Осъзнах, че няма как да искаш нещо, което не си. Сякаш залъгвах себе си. Очаквах истинския, най-прекрасния и вълшебен човек, а аз не бях "истинска" - в онзи перфектен смисъл. Тогава реших, че ще се превърна в нея. Пожелах си да стана най-добрата, велика жена. Онази, с която той да се гордее, когато се появи в живота ми. Исках да мога всичко, да бъда всякаква. Мислех, че ще е лесно, но не беше така.
С течение на времето през живота ми минаваха хора, с които споделях любов. Едни искаха руса жена и аз ставах руса. Други искаха домакиня и аз се превръщах в нея. Онези третите бяха пътешественици, които очаквах неуморно и всеотдайно. За всеки обличах нови дрехи, държах се по различен начин - такъв, че да пасне на мечтите им и света им. Слушах музиката им, гледах филмите им. Изгарях старата си кожа и слагах нова. Не знам дали бях "истинската и единствена", но знам, че бях удобна. Безгласна. Отиваш си - добре, пускам те. Не ти е удобно - добре, ще чакам. Не харесваш сълзите ми - спирам ги. И така нататък, и така нататък.
Всеки ме отдалечи от себе си и живота си, за да ме приближи към мен. Всеки ме научи да не чакам. Но най-важното, на което ме научи, е да се обичам. Без значение прическата, килограмите, образованието, доходите и емоцията си. Разбрах, че без значение каква съм, който иска да остане, ще го направи - въпреки мен. Напук на мен. Ще ме приеме такава, каквато съм, защото аз приемам себе си.
И в края на краищата разбрах, че истинска и перфектна нямат конкретно определение и дефиниция. Превърнах се в тях, когато се превърнах в мен. Когато се приех и се прегърнах. Без маски, без роли - чиста и гола. Най-красивото пътешествие в живота ми - навътре в себе си.
Автор: Силвия Крумова, SilviAmica
