Всяко момиче поне веднъж е захващало
някоя плетка,
и баба му е показвала как да започне,
а някъде още стоят неразтребени кълбетата,
и шепне един стар глас нейде из чекмеджетата-спомени:
"Във себе си все ще си същата...
На възраст съвсем неопределена,
събрала младост и зрялост
в едно невъзможно уравнение.
Няма да кажа: "Не се обръщай!"
Няма да кажа: "Помни!",
защото във себе си все ще си същата,
ненаписала някое домашно, тръгнала за игри.
Целуваща, чакаща, жадна,
умна и неразумна, поучаваща - няма значение...
Отвън ще се смее,
подиграло те времето,
а вътре ще са отворени
всички прозорци, всички врати...
И все някоя плетка в живота ти ще се реди,
и все някой възел ще те връзва отново в началото -зная!
Как да спреш, как да спреш,
щом не пита тогава
Автор: Елица Кръстева
