За въпросите, които творят чудеса.
Септември за мен е като нова година. Най-подходящото време за стартиране на нови проекти и идеи. След дългите топли летни дни, презареждането, в този период на годината се чувствам изпълнена с творческа енергия. В този дух и с нов нюанс отварям новия сезон на рубриката "Парфюм за душата с Юлия". Каня ви тук с мен от септември до декември, два пъти в месеца, в това пространство да си задаваме важните въпроси. Тези, които ни отварят към истинския смисъл.
Преди питах и често чаках отговора да дойде отвън. Наскоро ми попадна цитат: "Потърси отговора във въпроса си". Сетих се колко важно е да обръщаме въпросителната навътре, a не навън.
Защо се случи така? – години назад това ме вълнуваше. След време разбрах, че е бил начин да позволявам на външния свят да контролира живота ми. Да, въпросите, които отправяме, могат да бъдат много важен знак.
И нямам търпение да ви срещна с тези, които ми помагат да се развивам, обогатявам, които ме върнаха към мен, които ми помогнаха да стана най-добрия си приятел.
Защо?
Не случайно започвам с него. За мен в него се крие същината на вътрешния ми баланс и покой. Защо искам това, което искам? Защо търся промяна? Защо не ми харесват определени ситуации? Защо реагирам в определени моменти?
Когато съм объркана, емоционална, този въпрос ме води към собственото ми спасение. Прилагам кратко упражнение:
"Защо ме дразни отношението на този човек?"
- Защото не е прав.
"Защо не е прав?"
- Защото аз мисля по друг начин.
"Защо мислиш по друг начин?"
- Защото виждам нещата през собствените си очи, различно.
"Защо той да няма право на същото?"
- Има.
"Тогава защо се дразниш?"
- Няма смисъл да се дразня, но мога да започна диалог, за да се разберем.
За това говоря. Едно кратко и лесно упражнение, което ме изважда от емоцията и ми помага да видя ситуацията отстрани. Да вдигна глава и да си позволя да бъда, да позволя и на другите да са, всички да сме най-добрата версия на себе си. Помага ми да се срещна със собствените си страхове, съмнения, ограничения.
Един кратък въпрос, толкова голямо спасение – от дългите часове лутане, агонизиране, ядосване и излишен стрес.
Не винаги успявам да си отговоря веднага. Тогава си подарявам търпението и докато отговорът се появи, продължавам да правя всичко по най-добрия начин, на който съм способна.
Автор: Юлия Атанасова
