Да се доверим.
Колко е трудно само.
Да пуснем контрола и да се оставим неизвестното да ни води.
Звучи лесно, но е ужасна мъка за всички нас хората.
Искаме да доминираме, да бъде нашето, да бутаме към резултата, докато не се получи.
А колко по-леко може да е, ако позволим да не получим всички отговори веднага.
Доверието е способността ни да се доверяваме.
Показва степента ни на вяра към добро или лошо.
Чудесен измерител да разберем какво е отношението ни към околния свят.
Вярата, независимо в какво, привлича същото към нас.
Понякога търсим обясненията, отговорите за случки, проблеми, а те не идват.
И въпреки това продължаваме да анализираме, да обясняваме, да си припомняме, да пишем сценарии и сглобяваме пъзели,
защото уж винаги има причина и следствие.
А ако оставим неизвестното да ни движи напред?
Да се доверим.
Да освободим контрола.
Безценно упражнение.
Като в танца.
Когато се отпуснем и доверим, спираме да настъпваме партньора,
вкараме ли мисъл – падаме и двамата.
Баланс.
Животът е замислен просто,
но трябва да изчетем много сложни книги, за да осъзнаем това.
Автор: Юлия Атанасова
