Не е лошо да си правим равносметки в края на годината и да си поставяме цели януари, но вярвам, че още по-ценно е да свикнем да си задаваме въпроси всеки ден. Тази провокация да се питаме за важните неща може да дойде докато гледаме театрално представление, филм, изложба, четем книга, слушаме музика или се разхождаме навън… Изкуството и природата имат огромна мощ да ни обръщат рязко към самите нас. Великите таланти не обичат да отговарят на въпроси, те обичат да ги задават - чрез изкуството и творчеството си. А отговорът за всеки може да е различен.
И така "Парфюм за душата с Юлия" от септември до декември посветих на въпросите - тези, които ни правят най-добър приятел със себе си.
Какво искам?
За мен това е най-положителният въпрос, който отваря пространство да се развихря и положа визията за живота си на масата. Едва когато започнах да си го задавам всеки ден, всичко се промени. И в работата, и в отношенията ми.
Ако искаш да си мотивиран, не чакай да дойде отвън. Това е избор.
За да постигам целите в работата, трябваше първо да поставя своите лични цели, виждания в краткосрочен и дългосрочен план. Да съм щастлива, удовлетворена, успешна личност зависи изцяло от мен и от никой друг… и да знам какво искам.
"Какво искам?" – за здравето си, за взаимоотношенията си, за работата си, за себе си като жена?
"Какво искам?" помага да откроим контрастите, след което да се ПОСВЕТИМ на това, което наистина ни пали, движи напред, наистина ни вдъхновява: кариера, връзка, проект (самите ние като личности можем да сме този проект). А след това става толкова по-лесно да прегърнем тежкия труд, който предстои да свършим. Когато вършим усилената работа в контекста на радостта, отдадеността и страстта, се оплакваме по-малко за това, което се очаква от нас.
"Какво искам?" чертае карти, вдъхновява, съживява, сбъдва мечти.
Автор: Юлия Атанасова
