Тревожиш се повече от колкото трябва. Никога не е имало кръстопът за всяко твое решение, а само 2 пътя – правилен и грешен. Понякога животът е само черно и бял, не търси сивото на всяка цена. Но какво ще си помислят хората, ако направя това? Какво ще кажат, ако направя онова? Наранявам ли някого? Разочаровам ли го? Всички тези въпроси те карат да търсиш решения в "сивата" зона. Почти правилно, почти грешно, наполовина довършено. А кога за последно си зададе въпроса "А аз как ще се чувствам?"
Знам, че е трудно, когато всичко, което си искала, е хората около теб да са спокойни и щастливи. Когато собственото ти щастие зависи от това ключовите герои на твоята сцена да са щастливи. Знам, че е навик, който е наистина трудно да "счупиш".
Но повярвай ми, не е случайно, че имаш мнение. Има причина да носиш и свое собствено сърце. Ти не си родена, за да работиш за чуждото щастие. Защото един ден можеш да се окажеш разпъната, опитвайки се да угодиш на всички. И в този ден ще се събудиш с дупка в душата. Няма да знаеш чий живот си живяла досега.
Не ти казвам да се превърнеш в егоист, на който не му пука за другите. Но в крайна сметка, това е твоят живот. Познаваш себе си най-добре, желанията си, мечтите си. Би трябвало да знаеш и кое е най-доброто за теб. Затова не се страхувай да избереш себе си. Не дължиш извинение никому.
