Когато си на 20, не осъзнаваш какво е животът. Мислиш, че всичко е или днес, или никога. Смяташ, че моментът е само един и ако го изпуснеш, той повече никога няма да се върне. Вярваш, че грешките са най-големият ти проблем. Надявам се да ги повториш. Молиш се никога да не ти се случа нещо, просто понеже е било твърде ужасно. Тези глупави, глупави 20, когато не знаеш, че нищо не знаеш!
На 20 мислим, че животът представлява една кола, която ти управляваш. Колата се носи бързо, спира рязко и няма проблем със запалването. Нещо като "Бързи и яростни", но без убийствата и прекалено голямата интерпретация направена в Холивуд.
На 20 вярваме в малко неща: в риалитата, в първата любов, в това, че петък вечер е задължително излизането.
Обичаме силно и сякаш това е самият край. Прощаваме рядко и мислим, че можем да мразим за цял живот. Плачем силно и се смеем високо. Обвиняваме другите за собствените си грешки и разваляме приятелства, защото смятаме, че сме достатъчно силни, за да живеем сами.
Заминаваме и се молим да не се върнем, надявайки се, че всичко ще отмине.
Връщаме се и се молим никога да не заминаваме, защото по-хубаво от дома няма.
На 20 можеш да научиш и изпиташ много неща. Но най-важните уроци идват именно след това. Когато осъзнаеш, че грешките трябва да се повтарят до тогава, докато не се научиш от тях. Когато започнем да мислим, че има два дни, за които си безсилен: вчера и утре. Когато разберем, че любовта не трябва да боли. Не трябва да е трудна. Не трябва да ни караме да плачем.
На 20 можем да вярваме в много неща. След това обаче осъзнаваме на какво можем да се доверим и от какво трябва да бягаме. Може би на 30 разбираме колко бързо трябва да бягаме. А на 40 осъзнаваме, че и да бягаме… всеки може да ни стигне. А на 50 вече знаем, че и да бягаме, и да ни стигнат… няма от какво да се страхуваме. Защото ще преживеем всичко.
Тези глупави, глупави 20. Когато не осъзнаваш колко прекрасен може да бъде животът. Когато трябва да мислим за всеки един миг, да взимаме живота с пълни шепи и да се молим един ден да не свършва, докато не сме взели всичко, абсолютно всичко от него.
20 - когато мислиш, че обичаш най-силно.
20 - когато сексът е просто за удоволствие.
20 - когато затваряш вратата с трясък и се молиш някой да тръгне след теб.
20 - когато скоростта никога не е прекалено висока и музиката много шумна.
Тези глупави, глупави 20..., когато не осъзнаваш, че всичко е просто въпрос на време.
Затова всеки трябва да ги изживее, докато може. Да им се наслади докрай. И после само да си спомня за тях. И да съжалявам, че те са свършили.
