Любовницата сякаш винаги е представяна като съблазнителка. Жена, която прелъстява един невинен мъж, която има задкулисни интереси или е устремена към идеята за разваляне на семейство. Любовницата и в литературата, и в киното е сякаш красавица, която няма скрупули и действа над моралните и човешки закони, за да задоволи едни свои личностни интереси - най-големите, сред които е развалянето на едно добро семейство.
Дали е така обаче?
В повечето случаи не е. Обикновено любовницата на женения мъж е най-самотната жена в света. Тя винаги взима втора позиция. Винаги прекарва повече време сама и винаги е пренебрегвана при някои от най-важните избори. Тя по-скоро служи като болкоуспокояващо средство, лекува чужди рани, превързва чужди болки, анализира чужди проблеми.
Тя е жена, която се стреми да даде всичко на един мъж, което не е получил в семейството си - страст, обич, доверие, подкрепа. Въпреки това, образът й остава негативен и дори злокобен.
Любовницата не печели нищо в повечето случаи. Тя се явява като самотен остров, на който жененият мъж иска да се скрие и да избяга за кратко, а след това го напуска и за известен период от време не се връща там.
Самотата на тези жени е най-осезаема на празници. Те са сами или не в компанията на човека, когото обичат. Знаят го още в началото, сякаш връзката е сделка с ясни правила и клаузи, които всяка от страните трябва да спазва. Криенето, лъжите, измамите са част от цялата любовна история, която по друго време и на друго място би била красива.
Редно е да се каже, че любовницата не е изцяло положителен образ. Тя, с ясно съзнание и конкретна цел, е започнала връзка там, където няма място за трети човек. Направила го е по много причини, но обикновено по любов. А, тя – любовта, никога не пита кой я иска и кой не. Идва там, където тя прецени.
За да се появи любовницата в любовния хоризонт, вината не е само в мъжа. Казват, че човек намира решението на проблемите си само когато реално има вече създадени проблеми. Така е и в брака. Страстта и любовта са дали път на ежедневието, рутината и битовизмите. Мъжът иска нещо ново. Спомен от младостта. Доказателство, че някой все още може да го обича.
Затова отива в едно чуждо легло, за да търси нещо, което отдавна е загубил.
Много от любовните триъгълници завършват зле за любовницата. Семейството преживява бурята и заради старите спомени, новите надежди или пък заради децата се събира отново. Любовницата остава настрани – изолирана и сякаш употребена.
Самотата й се явява най-силно, когато вече не е нужна. Дори да е обичала, макар и да е давала. Така тя пропилява определен период от живота си, за да служи като кратка авантюра.
Авантюра, в която плаща с времето и чувствата си и най-вече получава самота!
