Кой е най-големият убиец на връзки в днешно време: алкохол, наркотици, психични заболявания, бедността, натовареното ежедневие? Не позна, всъщност нито един от тях!
Дядо ми си харесал баба на полето. Майките се спогодили, бащите одобрили и така ги венчали. Сигурно е имало и други, по-хубави и по-сгодни, но те са знаели, че трябва да градят семейството си за цял живот, за да се подкрепят и в добро, и в зло. И че всичко между тях, трябва да остава между тях, под юргана.
Днес социалните мрежи въздигнаха публичността като стандарт, дори и понякога клонейки към ексхибиционизъм: пих кафе тук, ядох пържола там, вчера бях тъжен, сега съм радостен… Споделянето на чувства и изживявания се превръща в норма на публично съпреживяване. И става някак си по-лесно да постнеш и да получиш коментари от стотиците "приятели", отколкото да погледнеш в лицето човека до теб и да си поговорите искрено и от сърце. Защото именно обсъждането и изглаждането на различията е процесът, който изгражда една двойка и той не свършва цял живот.
Мрежите за виртуални запознанства ни предоставят безброй и перфектно изглеждащи възможности. Социалните мрежи ни заливат с хиляди снимки на перфектни двойки, романтични срещи и пътувания. Но рядко ще видиш постове за споровете в двойката, които неизбежно възникват във ВСЯКА връзка. Постепенно това подменя нашите очаквания към връзката и започваме да я сравняваме с един измислен стандарт, създаден от социалните медии във възхвала на идеалната връзка. По този начин разликата между нашите очаквания от връзката и нейната реалност започват да определят и нивото на удовлетвореност в нея. Днес социалните мрежи се превръщат в най-големия убиец на връзки, потапяйки ни във виртуална реалност с безкраен избор на идеални партньори. И ако нещо в тази чудна приказка не съвпада с очакванията ни, какво пък, следващият идеален човек е само на няколко клика разстояние.
Социалните мрежи превърнаха перфектността в норма, отхвърляща всичко, което не е идеално. Преди виртуалната реалност хората бяха наясно, че проблемите са неразделна част от всяка връзка и са много важни за нейното усъвършенстване и заздравяване. Сега всичко, което не се вписва в образеца на мечтаната връзка, се приема като проблем на погрешно избран човек, много лесно решим при наличието на още хиляди идеални партньори в тази "приказка безкрай". Обнадеждаващо е все пак, че двойките, които възприемат връзката като процес на постоянни съвместни усилия, като цяло се радват на успешни взаимоотношения и взаимна удовлетвореност.
Не знам с коя от последните букви на латинската азбука би трябвало да бъде озаглавено днешното младо поколение. Но би могло да бъде наречено "незадоволимото поколение", за което намирането на "Любовта" е изключително лесно, но пък запазването ѝ е почти невъзможно. То е научено, че любовта трябва да е като приказен филм на Дисни, а същевременно точно тази мечта е най-големия враг на тяхната бъдеща любов. И не защото търсят любовта от модерните виртуални сънища, а защото са готови веднага да я захвърлят, ако дори за миг излезе от приказния сюжет.
Още една важна причина за бързия разпад на много новосъздадени двойки е, че са започнати по неправилни причини. Обществото очаква от днешните необвързани на 23 години да завършат образование, на 25 да се влюбят и на 30 да имат дом и деца. Но механичното следване на тази пътека често водят до погрешни стъпки, до връзки не поради осъзната необходимост и съвместимост, а поради натиска на постигането на живота-мечта от социалните медии. И защо тогава да се учудваме, че днес повече от половината семейни двойки се разпадат още в първите години?
Трябва човек да е наистина силен, за да не търси обвързване само под натиска на среда, която "предлага" хиляди идеални възможности. И трябва да е още по-силен, за да устои на същия натиск и да съхрани вече съществуващата връзка.
Автор: Румен Карамихалев (ClubR)
