Говоренето насън, или сомнилоквията, е състояние, при което човек издава вокализации по време на сън. Тези вокализации могат да бъдат пълноценни думи и фрази, както и мърморене, викове или дори смях.
Според статия от 1980 г. в списание Brain & Development половината от децата говорят насън веднъж годишно или повече, а около една четвърт говорят насън поне веднъж седмично. Повечето деца израстват от тези епизоди на нощно бърборене, въпреки че говоренето насън може да се повтори по-късно в живота, предизвикано от стрес или недоспиване, казва д-р Дженифър Мартин, професор по медицина и президент на Американската академия по медицина на съня, пред „Live Science“.
Около половината от говоренето насън е неразбираемо, сочат аудиозаписите от проучване от 2017 г., публикувано в списание Sleep. Същото проучване установява, че от 3349 разбираеми записа думата, която най-много говорещи насън са казали, е "не".
Що се отнася до това дали хората казват истината, докато говорят насън, това е предимно мит, казва Мартин. "Изглежда, че не е вярно, че хората издават дълбоките си вътрешни тайни", казва тя.
Някои хора говорят насън, като казват фрази, които съответстват на това, което по-късно си спомнят, че са сънували, установи проучване от 2009 г. в списание Sleep. Но по-голямата част от говоренето насън не е свързано със сънуване, тъй като се случва, докато хората са във фаза на съня с по-малко сънища, каза Мартин.
"Говоренето насън обикновено се случва на етап от съня, който наричаме сън без бързи движения на очите или не-REM сън", каза тя. "По време на този етап мозъкът ни е относително спокоен в сравнение с това, което наблюдаваме по време на съня с бързо движение на очите (при който сънуваме)."
По време на REM съня тялото е ефективно парализирано, за да се предотврати действието на сънищата, каза Мартин, и тази парализа би трябвало да спре хората да говорят. Ако говоренето насън наистина се случва по време на REM съня, това може да е признак на нещо по-сериозно.
"Съществува състояние на съня, наречено REM поведенческо разстройство, при което системата, която парализира мускулите ви - наистина, за да не можете да се нараните по време на сън - не работи правилно", каза Мартин.
Ако случаят е такъв, ранното поставяне на диагнозата е важно, казва д-р Ерик К. Сейнт Луис, ръководител на Отдела по неврология на съня в клиниката "Майо" в Минесота. "REM поведенческото разстройство често прераства в агресивно поведение по време на сън като викове, крясъци, удари и размахване на ръце, което може да доведе до нараняване на пациента или на партньора му в леглото", казва той пред „Live Science“. "То може да бъде и начална проява на заболяване при възрастни хора, обикновено болест на Паркинсон или деменция."
Какви причинява говоренето насън?
Изследователите все още не знаят какво причинява говоренето насън, но проучвания, които измерват мозъчната активност, могат да дадат известна представа.
Последните анализи показват сходства между говоренето насън и нормалната реч в будно състояние, казва Сейнт Луис. Лингвистични изследвания, като статията от 2017 г. в списание Sleep, също показват, че свойствата на говоренето насън - езикът, моделите, синтаксисът и семантиката - следват същите правила като ежедневните разговори на хората и следователно са разбираеми.
Тези открития задълбочават разбирането на невролозите за спящия мозък и за предназначението на самия сън, което все още не е достатъчно проучено, казва Сейнт Луис.
Говоренето по време на сън може да бъде свързано с консолидирането на паметта, когато спящият мозък се връща към преживяванията, за да запише важните от тях в дългосрочната памет. В обзор от 2018 г., публикуван в списание Sleep Medicine Reviews, се предполага, че говоренето насън понякога може да бъде словесно повторение на спомените, които мозъкът пресява в момента.
Причината за говоренето насън може да е различна при децата и възрастните, казва Мартин. Говоренето насън и други необичайни поведения по време на сън са много по-често срещани при децата и това може да е просто "научаване на мозъка на детето какво да не прави по време на сън", каза Мартин. Според нея това може да е свързано и с фазите на развитие на мозъка през детството.
При възрастните обаче някои условия и обстоятелства правят говоренето насън по-вероятно. Например говоренето насън може да има генетичен компонент: според проучване от 2001 г., публикувано в списание Psychiatric Genetics, то се среща в семействата. Според Кливландската клиника то е свързано и с обструктивната сънна апнея - състояние, при което хората изпитват паузи в дишането или плитко дишане по време на сън.
Можем ли да спрем говоренето насън?
Говоренето насън обикновено се смята за безобидна черта, но то може да бъде неприятно за всеки, който се намира в близост - почти 10% от говоренето насън в проучването на Sleep 2017 г. съдържа ругатни и псувни.
"Говоренето насън също така се свързва с нарушения на съня и по-плитък сън, така че може да не е толкова доброкачествено, колкото предполагаме", казва Сент Луис.
За да спрете човек да говори насън, Мартин съветва да го побутнете малко. Това леко прекъсване може да спре поведението, казва тя.
Говоренето насън, заедно с други поведения по време на сън като ходене насън и хъркане, обикновено се влошават, когато хората са лишени от сън, казва Мартин. Проучване от 2013 г. в Journal of Sleep Research показва, че лишаването от сън увеличава смущенията в бавновълновия, не-REM сън, което може да доведе до говорене насън и ходене насън.
"Така че, като се уверите, че получавате добър здравословен сън, има тенденция да се намали честотата на това явление", казва Мартин. Това означава, че оставането до късно всъщност може да влоши говоренето насън.
Източник: БГНЕС
