Училището свърши, драматичното външно оценяване мина, подписахме бележниците, надухме се от родителска гордост и... ваканцията се стовари отгоре ни с всичка сила. Да, първата сутрин, в която се събуждаш в 8.30 (а не както обикновено в нечовешкия час 6.30), изпиваш си чая на спокойствие и тишина в леглото, а детето се събужда час по-късно с „Честита ваканция, мамо!“ е прекрасна. Всъщност, сутрините си остават прекрасни до края на ваканцията. Проблем са вечерите.
Всички знаем, че децата трябва да си лягат рано. И да не е след Сънчо, поне най-късно в 22 трябва да спят дълбок и здравословен сън, за да може родителите пък да имат малко време за себе си и да се отдадат на други здравословни занимания като четене на книга, гледане на филм и каквото там правят родителите, сещате се.
Е, през ваканцията личният живот е мисия невъзможна. Освен ако не решите да си легнете преди детето. Сигурни ли сте, че искате да оставите малкия тиранин да поиграе на компютъра „още мъничко“ (или да ви нахълтва изненадващо в спалнята с „Минах трето ниво!“) и „още мъничко“-то да се окаже до 3 сутринта? Не? И аз не искам. Така че ни остават онези две скъпоценни седмици, в които детето е при баба и дядо и които всеки път се заричаме да прекараме в обикаляне по модни барове, спонтанни среднощни пътувания и необуздан секс върху кухненската маса. Истината е, че си оставаме със заричанията и просто си лягаме в 22. Луксовете на хората на средна възраст.
Най-големият проблем обаче са дните. Онези дни, които трябва да бъдат запълнени с нещо. Разбира се, ако оставя избора на детето, то чудесно ще си ги запълни със „светата троица“ – компютър, телефон, телевизор. Но не мога да го позволя. Въпросът е, че работя. По-лошо – работя от вкъщи.
Може би работата от вкъщи изглежда много лежерна и приятна, но това е само на пръв поглед и само в очите на околните. Всъщност това означава, че трябва да си свършиш всички задачи, да спазиш всички срокове, да изпълниш всички ангажименти И по някакъв чудодеен начин в промеждутъците да свършиш цялата домакинска работа. Защото работата от вкъщи, незнайно защо, не се брои за работа, дори да отнема 12 или 14 часа от денонощието и определено няма онази тежест като подреждането на пасианси в офис. Няма го и оправданието „Ох, не знам, не мога да се занимавам с детето, на работа съм“. На практика се получава така, че не можеш да се занимаваш пълноценно с детето, да играеш с него или да го заведеш на зоопарк, защото имаш работа. Същевременно не можеш да си свършиш работата, защото детето, от своя страна, има безкрайната енергия и желание да се занимава с ТЕБ. Това означава, че ще те вика, за да ти показва всяка нова кола, която е отключило (или на каквато там игра играе), ще иска да ти чете на глас глави от книга, която ти си чела поне 5 пъти преди 30 години и ще ти разказва новия епизод на „Време за приключения“ (или каквото там е гледало по Cartoon). И не, няма да разбира от дума.
Какви варианти остават? Пращането при баба и дядо е чудесно, но за жалост, няма как да е за цяло лято, защото и те душа носят (а и да си кажем честно, цялата суматоха, която детето създава около себе си, започва да липсва болезнено след втората седмица). Лагерите също са вариант, с уговорката, че струват повече от една минимална заплата, понеже учителките държат да са в четиризвездни хотели. Градските лагери и занимания за деца са интересни, но за тях важи същото – не са никак евтини, а и изискват ангажимент с водене и прибиране на детето. Ако имате късмет, около вас ще има съседски деца на същата възраст, така че просто можете да му връчите топката и да го изритате навън. Но ако няма... е, ще трябва да ритате с него. Всъщност, половин или един час футбол не е лоша идея. Ще се разтоварите от работата, ще се раздвижите и (бонус) ще изглеждате готина майка.
Какво още? На мен лично ми се струва безсърдечно да го карам да решава задачи през ваканцията, но задължителните книги за четене са добре дошли. Рисуването също – по зададена тема, например. Ако темата му е интересна – като любими анимационни герои, дори ще го прави с охота. Възлагайте му допълнителни домакински задължения – изхвърляне на боклука, пазаруване, бърсане на прах, чистене с прахосмукачка, всякакви неща, с които може да се справи. Това не е експлоатация, а възпитание в труд и отговорност. Освен това, като ви облекчи от домакинството, ще ви остане повече свободно време (което, разбира се, ще прекарате с него).
Давайте му цялото си внимание през почивните дни – пътувайте, ходете на пикници, на басейни, на музеи, на места, на които не сте ходили, разказвайте му интересни неща, спортувайте, организирайте си водни битки. Това е полезно и приятно и за него, и за вас – то ще научи нещо ново, а вие ще се заредите с енергия.
И така, седмица след седмица, ваканцията ще свърши. Вие ще посрещнете новата учебна година с нескрито облекчение, но все пак онези лежерни, мързеливи сутрини, в които някой ще ви казва „Честита ваканция, мамо!“ ще ви липсват. Чак до следващото лято.
