Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е цигарата, ракията и салатата.
Не правете деца, ако не сте уверени, че сте намерили правилния човек.
Не правете деца, ако смятате да ги карате да плащат за вашите несполуки.
Не си го изкарвайте на тях.
Те не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили.
Не са виновни, че работата ви е скапана, а шефът ви е задник.
Не са виновни, че колата ви се чупи, а обувките ви се късат.
Не са виновни за нито едно от вашите решения.
Не са ви и длъжни за нищо.
Вие сте им длъжни.
Длъжни сте да ги научите какво е достойнство и чест.
Длъжни сте да им давате личен пример, а не само заповеди и акъл.
Длъжни сте да ги изградите като хора, много преди да успеят сами да се сблъскат с факторите, с които после ще оправдавате лошото им възпитание.
Наистина, проблемът не е в тях.
Проблемът е във вас.
Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона.
Те не четат книги, защото вие не четете книги.
Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого.
Не им кастрете крилата.
Ако им втълпявате, че са глупави, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че са некадърни, те ще ви повярват.
Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, те ще ви повярват.
Затова, моля ви.
Не правете деца, ако няма нещо хубаво, на което да ги научите.
Не правете деца, ако сте киселяци, които мразят всичко, освен себе си.
Но най-вече.
Не правете деца, ако не помните какво е да си детe.
Автор: Димитър Калбуров
