Така се случи, че бидейки в майчинство, имах поглед върху множество различни типажи майки. Всеки ден се прибирах със смесени чувства и размишлявах над поведението им. Ще се опитам да ги категоризирам - нищо лично, просто наблюдения.
Героиня
Тя се е сдобила първото си дете, тя е изживяла неистовите мъки от раждането, обожава да разказва подробности от самия процес на раждане, който процес, няма какво да се лъжем, не е най-приятното нещо за дискутиране. Проблемът е, че обича да го разказва в компанията на други дами, които или вече са го изживели и не са заинтересовани, или пред такива, които по една или друга причина все още нямат дечица. Майката героиня е по-важна от всичко на пътя - на нея колите трябва да й спират, нищо че все още се движи по тротоара. Тя гази наред и тежко му на пешеходеца, който дръзне да не й направи място, за да мине с количката - все пак тя е национален герой, който вози детето си!
Родих детето "най"
Те смятат, че са дали живот на втория Исус или поредната кралица Елизабет. За тях детето им е най-способното и свръхинтелигентно същество, което може да изобрети ядрен реактор на крехката възраст от 0-3 години. Елементарни хигиенни умения, като това детето им да си издуха само нослето или да седне на гърне, се възвеличават до степен, все едно е защитило докторска дисертация.
Само да се оправя
Това са майките, които гледат по-натурално на отглеждането на детето си. То трябва да ходи босичко, може и да му текат сополки от нослето с часове, но пък ще пробва вкуса на тази естествена субстанция. За тях детето само трябва да открива света, а не да му се повтаря постоянно: ,,Това е печка, недей да пипаш - ще се опариш." Те не се притесняват за всяка раничка и одраскване. Щом не е за лепене, или за шиене от травматолог, значи раната е нищо работа.
Балансьорката
Тя е златната среда - хем не е прекомерно загрижена, хем се притеснява за отрочето си. Обича да говори за него, но знае кога да млъкне, за да не отегчи мъжете или момите в компанията. Радва се, че е износила дете, родила го е, но си дава сметка, че още милиарди жени в света, са извършили това "геройство" и не е нужно да си придава важност. Не се инфантилизира и не издава животински звуци, за да може детето да запомни как прави кравичката или магаренцето. Обича да е сред хора с дребосъка си и не парадира постоянно пред тях колко добра майка е.
Реалистката
За нея детето й, не е най умното, най-красивото и най-способното. Обича го, глези го, но е на мнение, че на тази възраст то трябва да играе и да се радва на детството си, не да ходи на английски, роботика, плуване и т.н... "Неосъществените амбиции на родителите, не се прехвърлят върху децата!" - е нейното водещо кредо. Тя си дава сметка, че детето е изцяло зависимо от майка си и няма много голямо право на избор какво да прави. Цялото им общо ежедневие е в нейните ръце - какво ще яде, как ще го яде и с кого ще го яде. Тя знае, че шоколадът не е полезен за зъбките на детето, но също така е наясно, че ако го ощастливи с едно парченце и след това измие зъбките - всичко ще е тип-топ.
Закрилница до задушаване
При тези майки децата са възприемани като лепенки, които трябва винаги да са залепени за тях. Недай си боже някое дете да удари тяхното или някой възрастен да направи забележка, че малкото им е шумно - тогава започват да раздават правосъдие. Детето дръзнало да удари маминото отроче - бива подложено на кръстосан разпит за подбудите и замисъла на това углавно престъпление. Относно възрастните, които му правят забележка, майките закрилнички са единодушни: да сменят моментално мястото, където се намират. Тяхното дете е в пълното си право да вика, хвърля и крещи. Никой не бива да нарушава първичните му пориви.
Накратичко това са типажите, които съзерцавах в периода на майчинство. Сега вече съм работеща майка и имам контакт с друг тип хомосапиенси...
Автор: Виолета Йорданова, mamaninja.bg
