Разказано от една не много мила мама
Да родиш и отгледаш дете хич не е лесна работа, дори бих казала адски трудна. Да бъдеш майка е съвкупност от стотици неща, които трябва да научиш и овладееш до съвършенство, като смяната на пелени и храненето по сто пъти на ден са си купон и половина, сравнени с всичко останало, за което трябва да мислиш. Определено си е побъркващо преживяване и човек трудно запазва здрав разум, особено в 21 век и общодостъпния интернет. Но да си признаем честно – всички прибягваме към чичко Гугъл за въпросите, които ни интересуват. Няма как да минем без това, най-малкото да проверим вече дадената ни информация за болести, хранене, ваксини (най-модерния въпрос за обсъждане), кърмене и т.н. И дори и да ми се иска, за съжаление не мога да пропагандирам 100% доверие в съветите на лекарите, защото дори аз нямам такова към тях. Нямам пълно доверие и на статиите, които чета, както и на всеки съвет, който получа.
Изводът е, че наред с всички неволи и болки покрай майчинството, липсата на точен наръчник с инструкции за гледане на дете се оказва пагубно предвид всичката налична информация, която трудно се синтезира и смила от иначе следродилно депресирания мозък на майката. И в помощ на всички нас обърканите, изперкали млади майки няколко интелигентни жени с добри намерения са създали затворени групи във Фейсбук, където майките да си помагат, споделяйки своя опит и получавайки отговор на въпросите си от хора на тяхното дередже. Четейки писанията на всякакви жени вътре в групите, забелязах няколко тенденции, които някои намират за смешни, други за жалки, а има и жени, за които са си нещо съвсем нормално.
Твърде лично – преди във форумите всеки използваше потребителско име и това беше единствената информация, която друг потребител има за даден човек. Само че във Фейсбук пише доста повече неща, в повечето ситуации безобидна информация, която няма за какво да крием – в кой град живеем, с кого имаме връзка и някоя друга снимка от почивката на морето, рождения ден или сватбата. Безобидна само на пръв поглед. По групите има доста хора с фалшиви профили, най-често мъже с профил на жена, които са там с цел да гледат или дори да свалят снимките, които тези жени доброволно публикуват всеки ден. Това са снимки на деца, понякога снимки на голи деца, майки, които кърмят и бременни жени. Мисля, че може да си представите за какво са им на тези хора такива снимки. И колкото и да се правим, че те не съществуват или че сме защитени от подобни интернет маниаци, истината е, че качвайки снимка в интернет, дори в затворена група, ние даваме съгласието си тази снимка да бъде видяна или свалена от всеки един човек! Най-съзнателно качваме бебешки снимки, за да се похвалим, че „нашето гардже е най-хубаво“ или колко е сладко и мило, когато кърмим детето си. Ще дойде момент обаче, в който ще трябва да обясним на децата си как да се пазят във виртуалното пространство. Тогава изразът „Аз знам какво правя, но ти си малък още“ едва ли ще свърши работа. Другото нещо, за което може би повечето майки не се замислят, е как излагат членовете на семейството си пред десетки хиляди непознати – „Свекърва ми е ужасна, а мъжът ми не взима страна и си мълчи – помагайте!“. Първо, винаги има ПОНЕ две гледни точки. Второ, влизайки в профила на тази жена, веднага виждаш кой е мъжът й и дори свекървата и как изглеждат те. Трето, четвърто и пето – едва ли тези непознати жени ще ти помогнат да разрешиш личните си проблеми в семейството, по-скоро ще ти кажат, че мъжът ти не става за нищо, ‘щото нали това е причината за всеки проблем. Пусти мъже…
Плашещата неграмотност – почти всеки пост написан в групите съдържа най-малко две правописни грешки. Елементарни грешки, които ти избождат очите и съвсем забравяш какво всъщност се пита във въпроса – „мили мами можели да ми каже те кога превеждат децките от НОЙ?“. С недоумение чета коментар „незнам, маи утре“ и се питам аз ли живея в изкривена реалност или проблемът е повече от огромен. Ако някоя жена си позволи да посочи грешките, все се намира друга, която гордо и непреклонно да заяви, че това не е група за правопис! Представям си как същите тези неграмотни майки наказват децата си за двойките по български, а после обвиняват държавата за всичко лошо в образователната ни система… Мъка, мъка…
Милимамински език – това е нов език, измислен от милите мами, за който още няма написан речник или преводач. След доста старателно изучаване и изумление от наученото ще се опитам да преведа поне по-често употребяваните думи и съкращения:
ММ – моят мъж
АМ – адаптирано мляко
КМ – кисело мляко
Каката/баткото – голямата ми дъщеря/големият ми син
Ние – детето ми (често създава объркване у четящия за това кой всъщност извършва действието – ние имаме колики, ние сега хапнахме, ние вече сме с 2 зъбчета!)
Педито – педиатърът на детето
Доки – доктор
ЛЛ – личен лекар
АБ – антибиотик
Гости или МЦ – менструален цикъл
Таткото – бащата на детето ми
Награда – еднократна помощ от държавата при раждане (?!?)
Не знам дали е нова мода или старият познат мързел, но понякога си мисля, че чета закодирани съобщения.
Отношението към мъжете – първият интересен казус е дали мъжът трябва да присъства на раждането. Въпреки сериозните убеждения на повечето лекари в чужбина, че присъствието на бащата е силно препоръчително, защото помага на майката да се чувства по-спокойна, защото той съпреживява този момент с нея, защото това заздравява връзката и още много други "защото", в България майките сами не желаят мъжете им да са там. "За какво ми е той вътре", "За него ли да мисля, или за себе си“, "Той ще припадне, като види какво става", "Срам ме е да ме гледа така", "Това си е момент между мен и детето ми" и "После няма да иска да правим секс" са само част от коментарите против. Излиза така, че според голяма част от българските майки, бащата по никакъв начин не е длъжен, а и не трябва да бъде част от нищо по време на майчинството. За голямо мое щастие има и доста жени, които нямат такива предразсъдъци. Другата дискусия, която ме изуми, беше на тема "Липсва ли ви мъжът ви след раждането?". Да си призная, очаквах доста ревливи романтични коментари, но за огромно съжаление прочетох колко много жени твърдят, че са по-спокойни, когато мъжете им ги няма. „Когато си е вкъщи, само се караме – по-добре да го няма!", "Моят си намери втора работа даже, защото се побърква, когато си е у нас“, "Свикнах без него и ми е много по-спокойно". Най-интересното е, че в коментарите им почти не се усеща нотка на тъга, че нещо се е променило, че им липсва любовта или че са самотни. Те просто предпочитат да се грижат за детето и да не се занимават с мъжете си. Честно казано – не знам дали има нещо по-жалко от това.
Без да навлизам в подробности, ето още няколко неща, които често се появяват из групите:
Мрънкане колко е нископлатено майчинството в България (нищо, че само тук е толкова дълго)
"Моля ви кажете ми име за момче с буквите С или А"
Който направи аборт, не кърми, пуши, пуска детето си голо на плажа, дава му да си играе свободно и да се изцапа (КРАЙ – МИКРОБИ!!!) или не следва съветите на СЗО (Световната здравна организация), трябва да бъде публично линчуван или „Какви майки са това, по дяволите?!?!“.
В България да имаш дете е страшно скъпо и почти непосилно – в същото време трябва да си купиш много скъпа (и нова) количка, легло, столче за кола и задължително най-скъпите неща за детето.
Като се роди детето, трябва да го опее попа, да му сложим червено конче, чесън и нож под леглото, синьо око да виси на количката и да го държим в изолация 2 месеца ПОНЕ!
Мъжът трябва да работи, да мълчи, да ни търпи и да ни обича.
За съжаление доста често се получава следният сценарий: виждаш двете чертички, пищиш от радост и не след дълго осъзнаваш, че щом си бременна, имаш по-голяма власт в семейството. После ставаш майка и забравяш всичко останало в този свят. Постоянно критикуваш мъжа си, че не прави нещата правилно и в един момент той просто спира да ги прави. След това мрънкаш постоянно, че той не ти помага изобщо. Забравяш да се поддържаш, забравяш, че да се чувстваш красива е най-вече важно за теб. Забравила си, че ти си личност, жена, имаш съпруг и си част от общество, но ти си МАЙКА и вече всичко е различно, защото това е най-важното (или вече единственото) нещо, което си. Не обръщаш внимание на мъжа си, а той има нужда от това. Не правите секс 6-7 месеца след раждането, защото си много изморена и нямаш желание. Мрънкаш постоянно и той започва да си търси поводи да го няма вкъщи. Вкопчваш се в детето си, защото то има нужда ти да се грижиш за него (или май да го задушаваш и глезиш) и след някоя друга година, когато то вече излиза с приятели и има нужда от свобода, се сещаш, че имаш мъж и сега вече може да му обърнеш внимание, но той вече или не иска, или си го е намерил другаде.
Истината е, че тези групи са доста полезни и е успокояващо за майка без опит да прочете, че няма нищо страшно бебето понякога да яде по-малко (или на милимамински език – ние също хапвахме по-малко през лятото). Но от друга страна, четейки постове и коментари като горепосочените, ми става смешно и същевременно тъжно. Тъжно, защото не са една или две жени. Искрено вярвам, че в тези групи има доста жени, които като мен само наблюдават и отсяват само информацията, която им е нужна и са запазили здравия си разум – благодаря Ви, че Ви има!!! Но при другите ясно се вижда българската народопсихология „Всеки друг е виновен, но не и аз“, особено съседите, свекървата, държавата, учителите, телевизията. А преди да оплюем днешните деца, нека първо си спомним, че ние сме техните родители и те взимат пример първо от нас. Всяка „мила мама“, която прочете този текст и се припознае в него, мигновено ще го заклейми като поредният хейт. Дори така да е, обръщайте внимание на хората, които обичате. Намирайте време да си спомните, че преди да станете майка, сте били много други неща. Научете децата си, че „не знам“ са две думи, за да не се излагат след време. И бъдете сигурни, че любовта и комуникацията между вас и мъжа ви са най-доброто лекарство за следродилната депресия. Pura vida!
Автор: Симона Николова, mamaninja.bg
