"Ти ли си бременната?", чух съскащ глас зад рамото си, докато пишех поредната си статия. Работех за новинарски сайт и ходех вдъхновена в редакцията всеки ден. Екипът беше страхотен, все още сме приятели - 4 години след като бяхме принудени да напуснем. От онзи същия съскащ глас, който ми подсказа, че бременността е проблем за фирмата.
"От утре можеш да не идваш на работа", каза ми въпросният редактор (жена, между другото), по телефона в 22 часа вечерта. "Каква е причината?", попитах. "Нямаме нужда от репортер, който ще излиза в майчинство". Да, обаче трудовият ми договор не споменаваше и дума за прекратяване поради забременяване.
Е, не просто бях на бюрото си на следващия ден, но и отидох с документ от болницата, удостоверяващ бременността. Да не кажат после "Не си ни уведомила, не знаехме". Момичетата от човешки ресурси замръзнаха. Кротко прибраха снимката от видеозона и чух да си шепнат: "Какво ще казваме на шефа?"
Когато без никакви медицински причини пък ми забраниха да ходя на събития, тоест лишиха ме от възможността ефективно да упражнявам професията си, получиха от мен нотариална покана. Следващата стъпка щеше бъде Комисията за защита от дискриминация. Спряха да ме тормозят.
Въпросът е защо изобщо една бременна трудоспособна служителка може да бъде обект на натиск от страна на работодателите? Моят случай е от преди почти 3 години и е случаят на милиони жени по света, независимо в каква сфера са решили да се развиват професионално. В близките седмици се натъкнах на няколко подобни истории, които ми припомниха, че дискриминацията по признак бременност все още е ежедневие.
Кратка история 1:
Голяма папка прикрива голям корем. Неуспешно и излишно.
Гледам водеща по национална телевизия, която се опитва неловко да скрие очевидното. Какъв е проблемът? Защо й се налага неестествено да държи ръцете си около корема, докато операторът демонстрира акробатични умения, за да я снима под "правилен" ъгъл (само от кръста нагоре)?. Зрителят е оставен с усещането, че бременността на екран е нещо срамно, което трябва да бъде прикривано. А как ли се чувства водещата? Дали и тя мисли така или това е политика на шефовете й? Изпитва ли натиск и може ли той да се отрази на здравето й в такъв чувствителен за нея и бебето период?
Кратка история 2:
"Имам роднина-съдия, ще те оправим тебе", е чувала моя приятелка, която е била освободена без предизвестие от работата си като касиерка в голяма верига магазини. Забременяла и ѝ казали, че вече нямат нужда от нея. Понечила да възрази, че още е трудоспособна, но споменаването на съда я стреснало и подписала насила документите за прекратяване на договора ѝ. Не е била в изпитателен срок.
Кратка история 3:
"Планирате ли да имате деца?" е въпрос, който са чували не едно и две кандидатстващи за работа млади момичета. Познавам жена, чието интервю е започнало с думите: "Смятате ли да раждате в близките 5 години?" На удивения ѝ поглед е получила следното разяснение: "Не ни трябват жени, които да излязат в майчинство."
Кратка история 4:
Фрапиращ е случаят на моя близка, която беше допълнително натоварвана въпреки бременността си. Работеше в деловодството на голяма компания и непрекъснато трябваше да снове между етажите за всякакви документи. Недоволен от това, че е станала "бавна" заради очерталото се вече коремче, шефът ѝ настояваше да изпълнява задачите си все по-бързо, сякаш да ѝ докаже, че бременността не пречи на служебните ѝ задължения. Резултатът от този натиск беше падане по стълбите, преждевременно раждане и бебче в кувьоз. Сега, година и половина по-късно, тя отново работи. На друго място, разбира се!
Сигурна съм, че и вие можете да допълните списъка с още десетки подобни истории.
Всъщност майките са сред най-уязвимите групи в обществото - майчинските добавки са мизерни, жените често изпадат в трудова изолация за поне 2 години и после трябва отново да се научат да виреят в работна среда. Това е и причина работодателите трудно да дават шанс на жена, излизаща от майчинство. "Само памперси и сополи ще са ѝ в главата, а и с тия вируси в детските градини ще излиза честно в болнични, за какво да си губя времето с нея", тече вътрешният диалог на шефовете.
Капитализмът се интересува от печалбата, а бременната жена или тази в майчинство не са изгодни. Това е напълно вярно, само че в краткосрочен план.
Ако се помисли в перспектива, без точно тези жени капитал изобщо не би имало. Те раждат и отглеждат бъдещата работна ръка, без която проспериращо общество е невъзможно. Дори крайните капиталисти няма как да възразят, че животът е най-висшата ценност - "работната ръка", най-висшата им цел, все пак трябва да има работно детство, работен университет, работна биография. Без бременните и майките живот няма как да се появи. На кого тогава ще пробутвате стоките и услугите си, немили и недраги работодатели, които захвърляте такива кадри без оглед на уменията им? Преди да ги уволните доброволно, помислете върху следното:
В глава първа, член 4 от Закона за защита от дискриминация е записано: "Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на (...) семейно положение". Именно в тази хипотеза попада бременността. Ако бременната не познава правата си обаче, лесно се поддава на натиска да напусне работата си.
В кодекса на труда пък чл. 333 постановява, че в някои случаи работодателят е длъжен да поиска писмено разрешение от областната инспекция по труда, преди да уволни служител. Това са особени случаи, сред които попадат и майките на деца до 3-годишна възраст. Дори да се получи разрешение от инспекцията, това не означава, че уволнението не може да се оспори в съда.
Бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328: при закриване на предприятието, при отказ да се премести заедно с предприятието в друго населено място, когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност или при невъзможност на работника да изпълнява задълженията си.
Бременната може да бъде освободена и без предизвестие, но единствено ако срещу нея има влязла в сила присъда или е дисциплинарно уволнена.
Затова, скъпи дами, следващият път, в който на работа ви погледнат накриво заради наедрялото тяло, просто се усмихнете и отметнете коси през рамо. Никой не може да ви уволни. Нека само опита! Колкото до тъпите въпроси за бъдещи творчески планове, свързани с деца - ако точно тази длъжност не е последната ви надежда, можете спокойно да отвърнете: "Ако майка ви разсъждаваше като вас, щяхте ли да се родите?"
Автор: Велина Велинова
