Може би е по-правилно да адресирам това писмо до „жената, която ще ме измести от сърцето на сина ми”. Мило момиче, знай, че това няма да е прочувствено писмо, в което споделям радостта си или ти давам благословията си. Не, искам да знаеш, че най-вероятно никога няма да си достатъчно добра за сина ми. Сигурна съм, че си страхотна и силна млада дама, щом си стигнала до момента, в който четеш това писмо. И все пак…
За мен никога няма да си достатъчно добра. Отидох до Ада и се върнах за моя син. Той държи част от моето сърце, която никое човешко същество не може да докосне. Затова знам, че никога няма да си жената, която съм си представяла до него. Не се обиждай, това не е лично, истината е, че никоя никога няма да е достатъчно добра. Но не намирай комфорт в това. Просто преди да направиш нещо, представи си злата свекърва от всички филми, които си гледала и знай, че аз съм по-лоша. И все пак, опитай се да ме впечатлиш.
Вече си главата на това семейство. Дръж се като такава и ги накарай да говорят за теб, така както говориха за мен. Накарай ги да те помнят, така както помнят мен. Преследвай жените, които един ден ще дойдат и ще те изместят от сърцето на твоя син. Накарай ги да те уважават, дори да се страхуват малко.
Знам, че синът ми не е избрал някоя пластмасова кукла със „златно сърце”. Той не се нуждае от това. Вместо това, подхранвай неговите тъмни страни, а не се страхувай от тях. Наслаждавай му се, но не се опитвай да го променяш. Аз го създадох и той е перфектен, така че няма какво да промениш. Ако успееш, може би ще те мразя по-малко…
