Мъжките майки са каста, която живее по свои правила. Аз отгледах три момчета и за изминалите 25 години разбрах няколко важни неща, за които не е ставало дума в нито една книга за бъдещи родители. Едно е ясно: ако имате момчета, усещането ще е все едно управлявате автомобил, който се носи с бясна скорост и неизправни спирачки.
Момчетата непрекъснато чупят нещо. С това се свиква. В някакъв момент толкова ще задобреете, че само по звука ще можете да разпознаете какво точно са строшили. Разбира се, те ще се опитват да прехвърлят вината на другия, докато вие като опитен детектив се опитвате да разберете, кой от тях лъже. Един ден внезапно ще откриете, че любимата ви стъклена масичка за кафе е разбита на парченца. Защо? Вече знаете отговора: защото холът е най-доброто място да поиграеш с брат си на футбол.
Ще ви се наложи винаги да започвате разговора първи. Избягвайте въпросите, на които момчетата могат да отговорят с една дума. Например на въпроса: "Как беше днес в училище?" аз винаги получавах отговор: "Нормално.", а на въпроса: "Какво учихте?" – ми отговаряха: "Разни неща." Работата е там, че момчетата не обичат детайлите и подробностите, те не съхраняват в главата си тонове безполезна информация, както правят това момичетата. С времето се свикна. Особено, ако мъжът ви е същият, а това най-често е точно така. Ябълката не пада по-далеч от дървото. Не бива да се надявате, че вашите момчета ще си бъбрят с вас до премаляване.
Ще ви се наложи да научите синовете си да почистват банята след себе си. Момичетата и момчетата се отличават дори в това, в какъв вид оставят банята. След девойките остават разни шишенца и тубички разхвърляни по всички повърхности, по които изобщо може нещо да се смести. Момчетата по някакъв незнаен начин успяват да изпръскат с паста за зъби цялото огледало. Да споменавам ли за капака на тоалетната чиния? Провеждала съм обстоен разпит кой е оставил капака вдигнат и при тримата отговорът е един и същ – "Не съм аз". Затова често ми се налага да прибягвам до обяснението, че не съм и аз, защото момичетата просто не сядат при вдигнат капак.
Те никога няма да ви кажат всичко, което бихте искали да знаете. За мен моите момчета са скъпите ми деца, но един за друг те са братя. Докато са малки, често се карат и бият. В същото време се защитават пред другите и при най-малкия повод. Какво бихте могли да правите? Просто учете децата си от малки, че ако не сте хванали виновника навреме, рано или късно ще разберете истината. Обожавах да наблюдавам реакциите на моите момчета, когато им казвам, че имам очи навсякъде. Те не знаят и половината от моите познати, които биха могли да бъдат източник на информация, ако се наложи.
Ще ви се наложи да ги усмирявате неведнъж. Момчетата се каляват в боя. Понякога той възниква по най-невероятни поводи (например заради котката). Дори не се опитвайте да разберете, защо са се задействали юмруците. Те в един глас ще ви кажат, че е било неизбежно. Това вие никога няма да разберете. Но има и хубава новина: ще дойде време, когато вашите синове ще си спомнят тези спречквания със смях и умиление. А аз дори не искам да си спомням онова сбиване, при което се опитвах да разбера кой точно счупи крака на брат си. Според тях еднозначен отговор няма. Всичко зависело от това каква е гледната ти точка за ситуацията… видиш ли. В края на краищата кракът може и сам да се счупи.
Вие ще учите момчетата си как да ухажват момичета. Необяснимо е, но е факт – момчетата, за разлика от момичетата, ненавиждат историите за това как са се срещнали и запознали родителите им, как са се оженили. Затова, когато синовете ми започнаха да ходят по срещи, установихме две неизменни правила: "ти задължително трябва да й подариш цветя" и "ти задължително трябва да се държиш джентълменски". Трябва да се стараеш да изпълниш поне тези две условия, защото момичето въпреки всичко може да остане недоволно от нещо. Майките трябва да научат синовете си да бъдат внимателни, грижовни и любящи към своите момичета.
Никога няма да чуете: "Мамо, имам нужда от теб!" Моите синове пораснаха и вече живеят самостоятелно. Най-нежното, което съм чувала от тях е: "Мамо, нужна ми е твоята помощ!" Разбира се, и аз като всички родители, исках синовете ми да са независими и умни. В крайна сметка те станаха точно такива. Но все още нямат достатъчно жизнен опит и за да не ме притесняват и да предизвикват излишно вълнение, когато търсят съветите ми формулират въпроса си така, че все едно става дума за хипотетична ситуация. Като че ли аз съм вчерашна!
Когато боледуват ще ви казват, че всичко им е наред и нямат нужда от нищо. Но това е, разбира се, за да не ви притесняват. Дълбоко в душата им все още съществува потребността от вашето присъствие.
Вие бихте искали да не знаете това, но все едно рано или късно ще разберете защо синовете ви от време на време се затварят сами в стаята си.
Би било нечестно да не кажа нищо за "това". Ако животът с четирима мъже под един покрив ме е научил на нещо, това е, че "това" се случва по няколко пъти на ден. Лично аз не разбирам защо толкова често. Другите жени също. Питала съм. Вярно е, че никой не е готов да обсъжда "това" с приятелките си. Но аз съм решила да бъда честна докрай с вас. Така че тези уединения в собствената стая също са част от живота на мъжките майки.
Изброих ви 8 неща, с които ще ви се наложи да се сблъскате, ако отглеждате момчета. И не е важно на колко години са и колко далеч от вас живеят, ако разберете, че страдат за нещо, вие винаги ще сте готови да се притечете на помощ. Както някой правилно ми каза преди време: "Синовете завинаги остават деца за своите майки".
Автор: Мишел Хом, mamaninja.bg
