Появата на дете е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на всяко семейство. Рано или късно обаче първоначалната еуфория от раждането на новия човек преминава, а младите родители са принудени да се сблъскат челно с родната действителност, която за съжаление доста често подлага на изпитание емоционалния мир и най-търпеливите майки и бащи. Един подобен проблем, който от години чака своето решение, е недостатъчният брой места в градините и най-вече яслите в София. И ако в провинцията подобни затруднения почти не съществуват, то в столицата борбата за място в забавачките продължава да е безмилостно жестока.
Неприети
Всяка година неприетите малчугани са хиляди, а родителите, особено тези без баба и дядо на повикване, са принудени да търсят алтернативни варианти, които обаче са за сметка на огромни суми от семейния бюджет. Решенията са няколко, но всички те струват пари и то много – наемане на бавачка, записване на детето в частна градина или в друга форма, предлагаща някакъв тип грижи. Подобен "лукс" обаче често стопява заплатата на единия родител. Именно поради тази причина немалко от майките решават да отглеждат детето си у дома и втората година от майчинството си, което обаче ги изправя пред тежката задача да кърпят семейния бюджет с мизерните 380 лева месечно – сума, която според държавата е напълно достатъчна за отглеждане на едно малко дете. Същата тази държава обаче предприема абсолютно недостатъчни мерки, за да подпомогне младите семейства с деца.
Хвалба
Наскоро от столична община се похвалиха, че обявените места в детските градини и ясли са с 1000 повече от миналата. Подобен брой звучи много, но на практика е съвсем малък на фона на няколкото пъти повече неприети деца. В същото време държавата не осигурява почти никакви решения за семействата, чиито наследници са останали извън заветния списък с приети. Хвалебствията за строеж на нови сгради за забавачки от страна на кметската управа не спират, но реалността е съвсем различна – достатъчно места няма. А оправданията, че столицата се разширява всекидневно и че градът не може да смогне на темповете, с които това се случва, са единствено хвърляне на прах в очите.
Решения
Редица общински терени могат да се използват рационално и най-вече бързо и на тяхно място да се изградят нови градини. Държавата би могла да предприеме и стъпки в посока на обезщетение или друг вид подкрепа за семействата с неприети деца. Решенията са много, но явно няма кой да ги вземе. Наместо това явно още дълго време първият сблъсък на столичните семейства с образователната система ще е доказателство, че грижата за децата е само на родителите им, защото държавата, респективно общината съществуват само на хартия.
