"Майстора и Маргарита" на Михаил А. Булгаков безспорно е един от най-великите романи в световната литература. Сега книгата, редактирана и допълнена с обяснителни бележки, излиза с художествено оформление, дело на млади български художнички. Двете нови колекционерски издания на "Майстора и Маргарита" са поверени на студентките Весела Карапетрова и Наталия Чайкина и те, както сами може да се убедите, са се справили повече от блестящо със задачата. Наталия прави стилно класическо издание с твърда корица и тъмносиня обложка, докато Весела илюстрира своята работа с експресионистични рисунки. Ние си поговорихме с двете, за да ни разкажат повече за работата си по тази класическа книга и как виждат бъдещето на българското изкуство.
Опишете се с 3 думи.
Весела: Мисля твърде много.
Наталия: Просто подреден хаос.
Вие сте студентки в Националната художествена академия, защо избрахте да следвате точно "Книга, илюстрация и печатна графика"?
Весела: Честно казано, не знаех какво точно търся и с какво се захващам, влизайки в тази специалност. Даже стана донякъде случайно, защото ми се опропасти ученето в чужбина. Затова предпочитам да казвам, че тя ме намери. Впоследствие се припознах в предметите и се наслаждавам на всяка задача.
Наталия: Бях се насочила към по-различна специалност, но случайността ме срещна с книгата. Мисля, че се харесахме взаимно и нямаше как да не я избера . Не съжалявам нито за миг. Това е най-интересната специалност в Академията.
Наскоро излезе ново издание на романа "Майстора и Маргарита" на Булгаков, като за първи път с български илюстрации. Художественото оформление е дело на вас двете, как се стигна до това?
Весела: Оформлението на "Майстора и Маргарита" беше семестриална задача за нас. С много ентусиазъм нашият курс настоя да се захванем именно с нея в началото на третата ни година. Така се случи, че издателство "Кръг" попадна на работите ни и реши да "облече" с тях не едно, а две нови издания на тази класика.
Наталия: Издателство "Кръг" бяха дочули за нашите семестриални проекти по "Майстора и Маргарита". Дойдоха, разгледаха и ни харесаха. Да не повярва човек, но да, такива неща се случват и в България – да се даде шанс на млад, все още незавършил студент да направи нещо толкова предизвикателно. Благодаря им от сърце.
Кое най-много ви впечатли в тази книга и какво ви вдъхнови?
Весела: Изненадвах се непрекъснато, докато четях. Във всяка глава се случва нещо неочаквано, след което дълго време размишляваш. Още по-любопитно е, когато е подкрепено от бележките под линия в това издание, защото те разкриват тайни и вдъхновения за авторовите решения, откъде и защо идва дадено нещо. В това се коренеше и ентусиазмът ми за работа.
Наталия: Впечатляващо и вдъхновяващо беше богатството от образи. Из тези страници може да срещнеш едва ли не всичко – от говорещи и самонадеяни котки, през сатаната, до дребни подмазвачи и подлизурковци.
Кои бяха най-големите предизвикателства, докато работехте по проекта?
Весела: В тази книга има страхотно отношение към детайла, много е луда. Беше логично да балансирам активното съдържание с нещо семпло. Но избрах другата възможност - да вляза в тон с историята и шантавата игра на препратки и скрити значения. Изключително трудно беше, но искрено се забавлявах!
Наталия: Tъй като харесвам семплите и подредени неща, бих казала, че всичко в тази книга е точно обратното. Беше трудно да наредя кашата от случки и образи в главата си и да намеря простичък и ясен начин, по който да визуализирам съдържанието. Той трябваше да е едновременно да е простичък, но и едновременно да улавя и представя магията и необикновеността на тази книга.
Българското издание излиза в два варианта – този на Наталия е със синя обложка, а на Весела с червена. Каква е разликата между вас двете като стил и какво искате да предадете на читателя?
Весела: Аз съм много хаотична и постепенно изграждам цялостен вид, докато Наталия много бързо и събрано може да изгради работеща визуална единност. И двете експериментираме с различни стилове и материали. Мисля, че повече си приличаме – и двете държим на смисъла в художествените решения, а след това се самокритикуваме и съмняваме в тях до последно.
Наталия: Различни сме като подход – аз харесвам детайла, докато Вес залага на богатството на цялостната картина. Приличаме си в търсенето и любопитството, което често води до експерименти с нови за нас неща.
Какво правихте вкъщи по време на извънредното положение?
Весела: Изгледах всичко на Уес Андерсън, до което се добрах. Също така наблегнах на йогата. И открих ново хоби – шиенето. По-конкретно, преправям стари дрехи, така че да ми станат или отново да искам да ги нося.
Наталия: Порадвах се на малко спокойствие и отделих време за нещата, които в нормалното ми ежедневие остават на заден план.
Какво според вас трябва да се направи за българското изкуство в тази несигурна ситуация?
Весела: Преди всичко, тази ситуация може да е обект на вдъхновение, размисъл и да се трансформира в изкуство. Така най-добре може да се осмисли случващото се. Наблюдавам творчески разцвет благодарение на карантината, както сред близки и познати, така и изобщо в света. Мисля, че липсата на сигурност провокира и води до развитие.
Наталия: Всеки от нас може да помогне като си купи парченце изкуство, било то книга или нещо друго. Нужно е много малко, но от много хора.
